РАЗСАД ОТ БАТАТИ (СЛАДКИ КАРТОФИ)
Ipomoea batatas

 

В момента не се приемат поръчки, докато не се изпълнят вече направените. Възможно е след средата на юни да се приемат отново.

  • 2 растения от един сорт - 4 лв.
  • 5 растения от един или два сорта по избор - 8 лв.
  • 10 растения от един или повече сорта по избор - 14 лв.
  • 20 растения от един или повече сорта по избор - 24 лв.
Разсадът представлява растения с листа и малко корени, без почва. Това е стандартният начин за размножаване на бататите (често само с резници без никакви корени). Вкореняват се много лесно, така че няма място за притеснение.

Доставката по пощата с наложен платеж е 5 лв., а при предварително плащане - 3 лв.  По куриер с наложен платеж - според тарифата на куриера + 1 лв. за кутията.
СНИМКИ ОПИСАНИЕ
батат Бонита нов Бонита
Сорт от САЩ. Има дълги зелени стъбла. Кореноплодите са с мръсно бяла кожичка и бяло до кремаво-жълто месо със средно влажна консистенция (28-29% сухо вещество). Сладки със сравнително силен вкус/аромат. Готови са за прибиране 100-115 дни след разсаждането.
 
батат Бургунди нов Бургунди (Пропаднал. Няма да се предлага през 2017 г.)
Сорт от САЩ. Силно растящо растение, със стъбла достигащи средно 3-3,5 м. дължина, които на цвят са предимно зелени, но стават червени към върха. Кореноплодите са с тъмно червена кожичка. Оранжево, сладко, влажно/сочно месо (21-22% сухо вещество), със слаб до средно силен вкус/аромат.  Готови са за прибиране 95-110 дни след разсаждането.
 
батат / сладък картоф Бюрегард Бюрегард
Един от най-популярните комерсиални сортове в САЩ, където е и селекциониран. Готов е за прибиране 100-110 дни след разсаждането. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина, като цветът им е зелен. По възлите на стъблата, които се опират в почвата понякога се образуват маломерни кореноплоди. Месото е оранжево, сладко, влажно/сочно (21-22% сухо вещество), със слаб до средно силен вкус/аромат. Кожичката е по-светла от на Бургунди.
 
батат т65 Т65 (Тайнонг 65) - ИЗЧЕРПАНИ!!!
Оригиналното име на сорта е Тайнонг 65, но в Европа е много по-известен със съкратеното Т65. Произхожда от Тайван (Република Китай). Въпреки тропическия си произход, сред разпространените (не много) сортове в Западна Европа Т65 се е доказал, като може би най-подходящият за прохладния климат на по-северните страни. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина. По възлите им се образуват корени, но рядко клубени. Сортът е високодобивен. При моите условия - 400 м. н. в. в Североизточна България, разсадени в края на май средния добив е около 4 кг. от растение. Сладки, средно влажни/сочни, със средно силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо.

батат / сладък картоф Червен женшен Червен женшен
Сорт, който е сред най-достъпните за отглеждане в Русия. Не съм сигурен точно коя е страната, от която е произлязъл (вероятно Китай), нито какво е оригиналното му име. По тези въпроси източниците много си противоречат. Сортът е ранен. Растението е слабо растящо, стъблата достигат средно 1,2-1,3 м. дължина, затова може да се отглеждат при по-гъста схема на разсаждане. Слабо влажна/сочна консистенция. Клубените често са надлъжно оребрени. Не са устойчиви на напукване. Сладки са със сравнително силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо. Лично за мен това е сортът с най-непривлекателен търговски вид, но и най-вкусния от тук предлаганите. 
 
ЗА БАТАТИТЕ

Бататите (Ipomoea batatas) принадлежат към семейство Поветицови (Convolvulaceae) и са много по-близък роднина на грамофончетата и поветицата, отколкото на картофите. Това е една от причините, поради които другото им популярно име "сладки картофи" трябва да се избягва. Основната причина, поради която трябва да се наричат само "батати", е, че "сладки картофи" предизвиква объркване/грешно разбиране сред всички, които не познават бататите. В България това е много често срещан проблем. В англоговорящите страни, където "сладък картоф" е основното име също се създават проблеми, затова се прави опит името да бъде променено леко - от "sweet potato" на "sweetpotato", тоест от "сладък картоф" на "сладъккартоф" (слято), но както изглежда трудно ще се наложи. Затова не използвайте "сладък картоф", а "батат"!

Бататите произхождат от Централна Америка и южната част на Южна Америка - района между Юкатан в Мексико и река Ориноко във Венецуела. Още преди Колумб те са се разпространили по островите в югоизточната част на Тихия океан. През годините тази група от сортове се е променила генетично значително спрямо изходната си форма - бататите в Америка.

Сортовото разнообразие при бататите е много голямо. В генетичните банки по света се съхраняват над 30 000 образеца ("сорта"). Повечето от тях са с ниски агрономически качества, но дори и сред целенасочено селектираните сортове се наблюдава голямо разнообразие както на надземните части - листа и стъбла, така и на подземните - корени и кореноплоди. Има сортове, които се нуждаят от само 2 месеца, за да съзреят, други се нуждаят от над 11 месеца. Месото на кореноплодите може да е бяло, кремаво, жълто, оранжево, виолетово, червеникаво. В тропическите страни се предпочитат по-малко сочните и по-малко сладки батати, които се използват за основна храна. В страните от умерения климат продавачите налагат сортовете с десертни качества - по-сочни и по-сладки. В някои страни се предпочитат сортовете за производство на листа (листен зеленчук), а не на кореноплоди. При много сортове кореноплодите се образуват на метри от централния корен. При някои сортове проникват до метър дълбочина. Разнообразието е много голямо.

В световен мащаб бататите са седмата най-отглеждана растителна култура, а в тропическите райони са 5-ти по важност. Най-големият производител на батати в света е Китай с близо 80% от световното производство, като около 40% от него се използва за фураж за животни. Същевременно почти цялата надземна маса от листа и стъбла (листата са значително по-богати на протеин от стъблата) оставаща след прибирането на кореноплодите се изхранва като фураж на прасетата (Китай държи почти половината от световното свинепроизводство). В Америка (Южна и Северна), където е родината им се произвеждат под 5% от бататите в света. Европа е на опашката с (доста) под 1%.

Само под половин процент от световното производство се изнася в други страни. Най-голям вносител е Европа - начело с Великобритания. Интересно е, че Албания е един от големите вносители.

Отглеждане

Бататът е многогодишно, тревисто, пълзящо растение, което в страните с умерен климат се отглежда като едногодишно. Не са много взискателни към условията на отглеждане, но има някои правила, които трябва да се спазват. Развиват се успешно и при по-засушливи условия и на по-бедни почви. Това обаче не означава, че на бедни и неполивни почви дават добив като на плодородни, влажни почви - не, разбира се той е значително по-нисък. Най-големи са изискванията им към температурата. Температури под 20 градуса силно забавят растежа им. Идеалните температури са 25-30 през деня и 15-20 през нощта. Трябва да се отглеждат на слънчево място, без значително засенчване.

Както вече беше подчертано бататите нямат почти нищо общо с картофите, различават се дори по начина им на размножаване. Не се засаждат целите кореноплоди, те само се ползват за производство на разсад, което се извършва с рътене на топло във влажен пясък или почва. Някои сортове покълват лесно и образуват много кълнове, други трудно, бавно и са с малко кълнове. При промишленото производство когато кълновете израстнат поне 15 см. над почвата, те се изрязват на 1-2 см. над нея и в този им вид (без никакви корени) се разсаждат. В домашни условия е по-лесно да ги отчеснете от кореноплода и да ги разсадите на постоянното им място. По-този начин по тях вече има корени и се ускорява вкореняването, но дори и да няма лесно се вкореняват в почвата, ако е влажна и топла.

Кога и как трябва да се засаждат на открито?

Бяха ми нужни около 5 години преди да осъзная, че не съм знаел отговорът на въпроса: "Кога е най-добре да се засадят на открито?".  През това време съм следвал правилото - колкото е възможно по-скоро, след като е отминала опасността от слани, което за моя район е началото на май месец. Това се оказа грешка, водеща до някои проблеми. Правилният подход е да се изчака поне докато дневните температури на въздуха трайно се задържат над 24-25 градуса, а нощните над 12-13. Тук (Североизточна България) това най-често е след 15-20 май, някои години е по-рано, други - по-късно. За Южна България ще е след 10-15 май. Крайните срокове за засаждане на ранните сортове (всички, които в момента се предлагат са ранни) за Северна България са до края на юни, в по-топли години дори засадени в началото на юли ще дадат приемлив добив. За Южна България този период вероятно е до към следата на юли. Преди всичко трябва да се съобразявате не с дати, а с условията през конкретната година.

Когато бататите се разсаждат преди да се е затоплило трайно, се влошават качествата на реколтата - някои растения почти не образуват кореноплоди, добивът и качеството пада, съхраняемостта им се влошава. Сортовете подходящи за нашия климат съзряват достатъчно бързо, за да не е нужно да се бърза с тяхното засаждане. Кореноплодите на бататите се образуват от корените. Същите тези корени, които започват да се формират веднага след заждането им. Затова неблагоприятните условия в самото начало на сезона оказват влияние на крайния резултат.

Друга, макар и по-малка грешка, която съм допускал, е предварителното производството на разсад в кофички, които в последствие да разсадя на открито, когато температурите са станали подходящи. За ранните сортове, които имам и това "упражнение" се оказа излишно, дори вредно. При отглеждането им в кофички корените бързо достигат стените им, което води до изкривявания и оплитания, които се пренасят и върху реколтата - получават се множество разкривени батати (има такива на някои снимки). Все пак, когато са за лично ползване това не е чак толкова голям проблем.

Когато производството ще е предназначено за пазара и се търсят добър външен вид, изравненост по размер и добра съхраняемост, трябва да се вземат предвид следните фактори, които влияят пряко върху тези качества:
- Колкото са по-малки коренчетата по растенията в момента на разсаждане на постоянното им място - толкова по-добре. По-този начин се получават по-малко изкуствено предизвикани изкривявания по кореноплодите. Както вече беше споменато при промишленото производство най-често се засаждат растения без корени, които се вкореняват на място, за това обаче е нужно почвата да е много топла (над 20 градуса) и много влажна.
- При ранно разсаждане, но в рамките на оптималния период добивите са по-високи, но кореноплодите са по-неизравнени по размер - делът на много едрите батати (т. нар. "джъмбо") е висок. Те се нараняват по-лесно, съхраняват се по-трудно и са по-трудно продаваеми (поне на западните пазари е така).  Сред по-ранно засадените батати има и повече напукани. Също така и съхраняемостта им е по-лоша. По-късното засаждане дава по-нисък общ добив, но с по-добра изравненост на средно едри батати, които се транспортират и съхраняват по-лесно и по-добре.

Самото отглеждане е елементарно. Оптималните разстоянията на засаждане/разсаждане са в зависимост от сорта, защото някои сортове образуват дълги стъбла, други са по-компактни. Схемите са в граници от 90 до 115 см. между редовете и 25 до 50 см. в реда - съответно по-малките разстояния са за по-компактните сортове и при по-късно засаждане, а по-големите за по-силно растящите. Разсада се заравя на поне 2 възела (коленцата по стъблото, от които израстват листа/разклонения) дълбочина.

Грижите са предимно стандартни - окопаване и редовно поливане при нужда (засушаване). След като стъблата покрият напълно площта плевели почти не никнат. Преди да я покрият обаче, а ако ви е възможно и след това, е препоръчително да извършите една манипулация със стъблата - повдигнете ги от земята, след което ги поставете както са си били. Това се прави с цел да се  прекъснат корените, които евентуално са се образували по стъблата, в точките на допир с влажна почва. Често по тези места се образуват маломерни кореноплоди (батати), от което намалява добива на качествени кореноплоди.

Болести не съм имал. Полевките и сляпото куче са най-сериозните неприятели. Голите охлюви също пакостят, като пробиват дупчици дори по кореноплодите.

Повечето сортове отглеждани в умерения климат не цъфтят. Иначе растението е кръстосано опрашващо и изисква поне два сорта, които цъфтят едновременно, за да се образуват семена. Семенното размножаване се използва само за селекция, тъй като много малък процент от семеначетата са с ценни качества.

Прибиране

Тъй като бататите са многогодишно растение при тях не се чака докато надземната маса изсъхне, особено, когато се отглеждат при умерен климат. По-старите листа започват да жълтеят, което може да служи за сигнал, че са съзрели, но цялото растение няма да изсъхне. Ако сортът е ранен и е разсаден рано изваждането може да се извърши още през средата на лятото - след като са изминали дните за съзряване на сорта (в случай, че се знаят предварително). При останалите случаи изваждането им трява да се извърши, когато температурата на почвата на 15-20 см. дълбочина трайно падне под 12-13 градуса. Обикновено в България това се случва към октомври. Ако ги оставите в земята при ниски положителни температури за по-продължителен период освен, че няма да растат повече качеството им ще се влоши.

Желателно е да ги извадите преди падането на първата слана, защото по този начин ще може да оползотворите и надремната маса - листа и стъбла - като фураж (повече информация по въпроса ТУК, на английски е). Най-добре е, ако 2-3 дни преди изваждането им се изрежат стъблата. По този начин за тези 2-3 дни кожичката на кореноплодите загрубява и се нараняват по-трудно при прибирането.

Средният световен добив е 1,3 тона от декар, максималните в полеви условия достигат над 8 т.

Съхранение

Най-големият проблем, който пречи на бататите да придобият много по-голяма популярност в страните от умерения климат, каквато несъмнено заслужават са трудностите при съхранението им.

Веднага след изваждането им вкусовите качества на бататите не са добри. Преди да станат подходящи за консумация, трябва да се процедира по следния начин: Веднага след изваждането им се оставят за 4-5 дни при 29-32 градуса и 90-95% относителна влажност. Ако температурата е по-ниска трябва да се държат повече дни. При тези условия зарастват раничките образувани при изваждането, кожичката загрубява, което забавя изпарението на вода, активира се ензима, който преобразува скорбялата в захари. След тази процедура те са готови за консумация или продаване.

Ако ще се съхраняват по-продължително, това се прави при температурата от 13 до 16 градуса при 80-90% относителна влажност. Следят се нивата на кислород и въглероден двуокис. При тези условия могат да се съхраняват в добър вид няколко месеца (зависи от сорта). Възможно е да бъдат съхранени до година и половина.

Това са идеалните условия на съхранение. В домашни условия е трудно да се осигурят, затова просто се старайте максимално да се доближите до тях. За поддържане на висока влажност може да ги сложите в частично пропускливи чували (например от зебло), които да проветрявате от време на време. Най-важното, което трябва да запомните обаче е да не ги държите при температура под 13 градуса, защото при такива температури се активира ензим, който силно влошава консистенцията на бататите (образува се груба сърцевина) и същевременно процента на загниване също се увеличава силно. Запомнете това. Също така температурата не трябва да надхвърля за продължителни периоди 15-16 градуса, което повишава транспирацията и покълването им.

Приготвяне

Първо ще отбележа, че суровите батати не са отровни, но в много сортове също като при бобовите се съдържат някои инхибитори, които пречат на усвояването на протеините от храната, затова не е препоръчително да се консумират сурови.

Съдържанието на захари в суровите, скоро извадени батати всъщност не е чак толкова високо и ако се консумират сурови не са особено сладки. В тях обаче се съдържа по-значителни количества от ензимите алфа и бета-амилаза, с чиято помощ скорбялата (нишестето) може да се преобразува в захари. Този процес протича бавно по време на съхранението на бататите, затова те стават по-сладки през време на съхранението им. Но дори и след това съдържанието на захари не е много високо. За да се задейства напълно амилазата са нужни по-високи температури, но не много високи и време. Затова, ако ги искате по-сладки - приготвяте (печете/варите) на по-ниска температура по-дълго време.

Варенето е един от вариантите. Варенето обаче става по-бързо и като резултат остават по-малко сладки.

Класическият начин, по който се приготвят сортовете от десертен тип е чрез печене. Ползвайте подходящ съд или фолио, за да не ги изсушите вместо да ги опечете. Може да ги белите или да не ги белите. Може да ги нарежете, а може и да ги печете цели. Ако са цели може да ги надупчите с вилица/нож, а може и да не го правите. В това отношение няма писани закони. Пекат се при 180-230 градуса, докато започнат да се пробиват лесно с вилицата. В зависимост от сорта и размера им отнема около 1-2 часа. 

При този процес в зависимост от сорта и времето на съхранение - при свежите е по-нисък, а при съхраняваните е по-висок, от 50% до 95% от скорбялата се преобразува в захари, предимно в малтоза (75%-99%) и по-малко в декстрин (1%-25%). Малтозата е по-малко сладка от захарозата. В устната кухина под въздействието на ензимите в слюнката тя се разпада до глюкоза.

Съществуват и много други варианти за приготвяне/консумация.

За тези, които все още не са опитвали батати, ще отбележа, че вкусът им е доста по-различен от този на картофите. Имат собствен аромат и привкус, който е различен при различните сортове.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
  • Поръчка - как да поръчате семена ТУК