РАЗСАД ОТ БАТАТИ (СЛАДКИ КАРТОФИ)
Ipomoea batatas

 

ИЗЧЕРПАНИ!!!

Разсадът представлява растения с листа и малко корени, без почва. Това е стандартният начин за размножаване на бататите (често само с резници без никакви корени). Вкореняват се много лесно, така че няма място за притеснение.


Доставката по пощата с наложен платеж е 5 лв., а при предварително плащане - 3 лв.  По куриер с наложен платеж - според тарифата на куриера + 1 лв. за кутията.
СНИМКИ ОПИСАНИЕ
батат / сладък картоф Бюрегард Разсадът пропадна и тази година няма да се предлага от този сорт!!!
Бюрегард

Един от най-популярните комерсиални сортове в САЩ, където е и селекциониран. Готов е за прибиране 100-110 дни след разсаждането. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина. По възлите на стъблата, които се опират в почвата се образуват маломерни клубени. Сладко, влажно/сочно месо, със слаб до средно силен вкус/аромат. Оранжево месо.

Ранен сорт, който за условията на Северна България може да се разсажда до началото на юни - оптимално, или до средата на юни с вероятно намален добив. Дори при разсаждане през юли ще има добив, но значително занижен.  За Южна България добавете 10-15 дни към споменатите срокове.
 
батат т65 Т65 (Тайнонг 65)
  • 80 стотинки / брой
Оригиналното име на сорта е Тайнонг 65, но в Европа е много по-известен със съкратеното Т65. Произхожда от Тайван (Република Китай). Въпреки тропическия си произход, сред разпространените (не много) сортове в Западна Европа Т65 се е доказал, като може би най-подходящият за прохладния климат на по-северните страни. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина. По възлите им се образуват корени, но рядко клубени. Сортът е високодобивен. При моите условия - 400 м. н. в. в Североизточна България, разсадени в края на май средния добив е около 4 кг. от растение. Сладки, средно влажни/сочни, със средно силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо.

Ранен сорт, който за условията на Северна България може да се разсажда до началото на юни - оптимално, или до средата на юни с вероятно намален добив. Дори при разсаждане през юли ще има добив, но значително занижен.  За Южна България добавете 10-15 дни към споменатите срокове.

батат / сладък картоф Червен женшенЧервен женшен
  • 70 стотинки / брой
Сорт, който е сред най-достъпните за отглеждане в Русия. Не съм сигурен точно коя е страната, от която е произлязъл (вероятно Китай), нито какво е оригиналното му име. По тези въпроси източниците много си противоречат. Растението е слабо растящо, стъблата достигат средно 1,2-1,3 м. дължина, затова може да се отглеждат при по-гъста схема на разсаждане. Слабо влажна/сочна консистенция. От 3-те сорта на този е най-бизка до тази на картофите. Клубените често са надлъжно оребрени. Сладки със сравнително силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо.

Ранен сорт, който за условията на Северна България може да се разсажда до началото на юни - оптимално, или до средата на юни с вероятно намален добив. Дори при разсаждане през юли ще има добив, но значително занижен.  За Южна България добавете 10-15 дни към споменатите срокове.
 
ЗА БАТАТИТЕ

Бататите (Ipomoea batatas) принадлежат към семейство Поветицови (Convolvulaceae) и са много по-близък роднина на грамофончетата и поветицата, отколкото на картофите. Това е една от причините, поради които другото им популярно име "сладки картофи" трябва да се избягва. Основната причина, поради която трябва да се наричат само "батати", е, че "сладки картофи" предизвиква объркване/грешно разбиране сред всички, които не познават бататите. В България това е много често срещан проблем. В англоговорящите страни, където "сладък картоф" е основното име също се създават проблеми, затова се прави опит името да бъде променено леко - от "sweet potato" на "sweetpotato", тоест от "сладък картоф" на "сладъккартоф" (слято), но както изглежда трудно ще се наложи. Затова не използвайте "сладък картоф", а "батат"!

Бататите произхождат от Централна Америка и южната част на Южна Америка - района между Юкатан в Мексико и река Ориноко във Венецуела. Още преди Колумб те са се разпространили по островите в югоизточната част на Тихия океан. През годините тази група от сортове се е променила генетично значително спрямо изходната си форма - бататите в Америка.

Сортовото разнообразие при бататите е много голямо. В генетичните банки по света се съхраняват над 30 000 образеца ("сорта"). Повечето от тях са с ниски агрономически качества, но дори и сред целенасочено селекираните сортове се наблюдава голямо разнообразие както на надземните части - листа и стъбла, така и на подземните - корени и кореноплоди. Има сортове, които се нуждаят от само 2 месеца, за да съзреят, други се нуждаят от над 11 месеца.  Месото на кореноплодите може да е бяло, кремаво, жълто, оранжево, виолетово. В тропическите страни се предпочитат по-малко сочните и по-малко сладки батати, които се използват за основна храна. В страните от умерения климат се налагат сортовете с десертни качества - по-сочни и по-сладки. В някои страни се предпочитат сортовете за производство на листа (листен зеленчук), а не на кореноплоди. При много сортове кореноплодите се образуват на метри от централния корен. При някои сортове проникват до метър дълбочина. Разнообразието е много голямо.

В световен мащаб бататите са седмата най-отглеждана растителна култура, а в тропическите райони са 5-ти по важност. Най-големият производител на батати в света е Китай с близо 80% от световното производство, като около 40% от него се използва за фураж за животни. Същевременно почти цялата надземна маса от листа и стъбла (листата са значително по-богати на протеин от стъблата) оставаща след прибирането на кореноплодите се изхранва като фураж на прасетата (Китай държи почти половината от световното свинепроизводство). В Америка (Южна и Северна), където е родината им се произвеждат под 5% от бататите в света. Европа е на опашката с (доста) под 1%.

Само под половин процент от световното производство се изнася в други страни. Най-голям вносител е Европа - начело с Великобритания. Интересно е, че Албания е един от големите вносители.

Отглеждане

Бататът е многогодишно, тревисто, сълзящо растение, което в страните с умерен климат се отглежда като едногодишно. Не са много взискателни към условията на отглеждане. Развиват се успешно и при по-засушливи условия и на по-бедни почви. Това обаче не означава, че на бедни и неполивни почви дават добив като на плодородни, влажни почви - не, разбира се той е значително по-нисък. Най-големи са им изискванията към температурата. Температури под 20 градуса силно забавят разтежа им. Идеалните температури са 25-30 през деня и 15-20 през нощта. Трябва да се отглеждат на слънчево място, без значително засенчване.

Както вече беше подчертано бататите нямат почти нищо общо с картофите, различават се дори по начина им на размножаване. Не се засаждат целите кореноплоди, а те се ползват за производство на разсад, което се извършва с рътене на топло във влажен пясък или почва. Някои сортове покълват лесно и образуват много кълнове, други трудно, бавно и са с малко кълнове. При промишленото производство когато кълновете израстнат поне 15 см. над почвата, те се изрязват на 1-2 см. над нея и в този им вид (без никакви корени) се разсаждат. В домашни условия е по-добре да ги отчеснете от кореноплода и да ги разсадите на постоянното им място. По-този начин по тях вече има корени и се ускорява вкореняването, но дори и да няма лесно се вкореняват в почвата, ако е влажна.

Самото отглеждане е елементарно. Оптималните разстоянията на разсаждане са в зависимост от сорта, защото някои сортове образуват дълги стъбла, други са по-компактни. Схемите са в граници от 90 до 115 см. между редовете и 25 до 50 см. в реда - съответно по-малките разстояния са за по-компактните сортове, а по-големите за по-силно растящите. Разсада се заравя на поне 2 възела (коленцата по стъблото, от които израстват листа/разклонения) дълбочина.

Грижите са абсолютно стандартни - окопаване и редовно поливане при нужда (засушаване). След като стъблата покрият напълно площта плевели почти не никнат. Болести не съм имал. Сляпото куче е най-сериозният неприятел. Голите охлюви също пакостят - пробиват дупчици дори по кореноплодите.

Повечето сортове отглеждани в умерения климат не цъфтят. Иначе растението е кръстосано опрашващо и изисква поне два сорта, които цъфтят едновременно, за да се образуват семена. Семенното размножаване се използва само за селекция, тъй като много малък процент от семеначетата са с ценни качества.

Прибиране

Тъй като бататите са многогодишно растение при тях не се чака докато надземната маса изсъхне, особено, когато се отглеждат при умерен климат. По-старите листа започват да жълтеят, което може да служи за сигнал, че са съзрели, но цялото растение няма да изсъхне. Ако сортът е ранен и е разсаден рано изваждането може да се извърши още през средата на лятото - след като са изминали дните за съзряване на сорта (в случай, че се знаят предварително). При останалите случаи изваждането им трява да се извърши, когато температурата на почвата на 15-20 см. дълбочина трайно падне под 12-13 градуса. Обикновено в България това се случва към октомври. Ако ги оставите в земята при ниски положителни температури за по-продължителен период освен, че няма да растат повече качеството им ще се влоши.

Желателно е да ги извадите преди падането на първата слана, защото по този начин ще може да оползотворите и надремната маса - листа и стъбла - като фураж (повече информация по въпроса ТУК, на английски е). Най-добре е, ако 2-3 дни преди изваждането им се изрежат стъблата. По този начин за тези 2-3 дни кожичката на кореноплодите загрубява и се нараняват по-трудно при прибирането.

Средният световен добив е 1,3 тона от декар, максималните в полеви условия достигат над 8 т.

Съхранение

Най-големият проблем, който пречи на бататите да придобият много по-голяма популярност в страните от умерения климат, каквато несъмнено заслужават са трудностите при съхранението им.

Ако не ги консумирате за 2-3 седмици след изваждането им, за да се съхранят за по-дълго време без силно да се влошат качествата им или направо да се развалят (изгният/изсъхнат) се процедира по следния начин:
- Веднага след изваждането им се оставят за 5-10 дни (повече време при по-ниска температура) при 29-32 градуса и 90-95% относителна влажност. При тези условия зарастват раничките образувани при изваждането, кожичката загрубява, което забавя изпарението на вода, активира се ензима, който преобразува скорбялата в захари.
- След това температурата се понижава до 13-16 градуса при 80-90% относителна влажност. Следят се нивата на кислород и въглероден двуокис. При тези условия могат да се съхраняват в добър вид няколко месеца (зависи от сорта).

Това са идеалните условия на съхранение. В домашни условия е трудно да се осигурят, затова просто се старайте максимално да се доближите до тях. За поддържане на висока влажност може да ги сложите в частично пропускливи чували (например от зебло), които да проветрявате от време на време. Най-важното, което трябва да запомните обаче е да не ги държите при температура под 12-13 градуса, защото при такива температури се активира ензим, който силно влошава консистенцията на бататите (образува се груба сърцевина) и същевременно процента на загниване също се увеличава силно. Запомнете това.

Приготвяне

Първо ще отбележа, че суровите батати не са отровни, но в много сортове също като при бобовите се съдържат някои инхибитори, които пречат на усвояването на протеините от храната, затова не е препоръчително да се консумират сурови.

Съдържанието на захари в суровите, скоро извадени батати всъщност не е чак толкова високо и ако се консумират сурови не са особено сладки. В тях обаче се съдържа по-значителни количества от ензимите алфа и бета-амилаза, с чиято помощ скорбялата (нишестето) може да се преобразува в захари. Този процес протича бавно по време на съхранението на бататите, затова те стават по-сладки през време на съхранението им. Но дори и след това съдържанието на захари не е много високо. За да се задейства напълно амилазата са нужни по-високи температури, но не много високи и време. Затова, ако ги искате по-сладки - приготвяте (печете/варите) на по-ниска температура по-дълго време. (Забележка: Не съм кулинар и докато не започнах да пиша тези редове не съм обръщал особено внимание на технологията на приготвяне. Когато потърсих информация намерих основно такава, която е дадена малко по-надолу. Тя явно работи, но бататите са по-особен случай, поради особено важната роля на ензимите в крайния резултат и варвам, че има и по-добър начин за приготвянето им. Наесен е много вероятно да променя значително последващите редове.)

Варенето е един от вариантите. Варенето обаче става по-бързо и като резултат остават по-малко сладки.

Класическият начин, по който се приготвят сортовете от десертен тип е чрез печене. Ползвайте подходящ съд или фолио, за да не ги изсушите вместо да ги опечете. Може да ги белите или да не ги белите. Може да ги нарежете, а може и да ги печете цели. Ако са цели може да ги надупчите с вилица/нож, а може и да не го правите. В това отношение няма писани закони. Пече при 180-230 градуса, докато започнат да се пробиват лесно с вилицата. В зависимост от сорта и размера им отнема около 1 час. 

При този процес в зависимост от сорта и времето на съхранение - при свежите е по-нисък, а при съхраняваните е по-висок, от 50% до 95% от скорбялата се преобразува в захари, предимно в малтоза (75%-99%) и по-малко в декстрин (1%-25%). Малтозата е по-малко сладка от захарозата. В устната кухина под въздействието на ензимите в слюнката тя се разпада до глюкоза.

Съществуват и много други варианти за приготвяне/консумация.

За тези, които все още не са опитвали батати, ще отбележа, че вкусът им е доста по-различен от този на картофите. Имат собствен аромат и привкус, който е различен при различните сортове.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
  • Поръчка - как да поръчате семена ТУК