СЕМЕНА ОТ АМАРАНТ
Amaranthus spp.

Този тип амарант е бил широко отглеждан от цивилизациите в доколумбова Америка. За ацтеките е бил една от основните култури. След идването на испанците по някаква причина е напълно изоставен (една от теориите е, че испанците са забранили отглеждането му, защото ацтеките са го използвали в кървавите си ритуали, но не всички са съгласни с това). В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия - разбира се площите са малки.

Защо е този интерес към тези малки семена? Причината е в много високата им хранителна стойност. В зависимост от сорта съдържанието на суров протеин в семената е между 12,5% и 17,5%, като са особено богати на лизин, за разлика от истинските зърнени култури. Балансираността на аминокиселините превъзхожда зърнените култури. ФАО и СЗО имат точкова система, по която се определя качеството на протеина (съотношението на аминокиселините). По тази система амаранта (в зависимост от вида и сорта) получава 67 до 87 точки от 100 възможни. За сравнение пшеницата при средно 14% протеин има 47 точки; соята 37% - 68-89 точки; ориза 7% - 69 точки; царевицата 9% - 35 точки. При смесването на различни брашна може да се получи брашно с отлична балансираност на аминокиселините, тоест близко до 100 точки. Попаднах на тези препоръчителни съотношения: царевично и амарантово брашно в съотношение приблизително 7-8:1; оризово - амарантово 1:1, пшенично - амарантово 4-5:1 (при по-ниски съотношения консистенцията на хляба се влошава).Твърди се, че термичната обработка значително подобрява усвояемостта на хранителните вещества и особено на протеина в семената на амаранта, но температурата не трябва да е прекалено висока, защото ще се постигне обратен ефект. Хранителната стойност на суровите семена била доста по-ниска (има и обратни мнения). Освен на протеин семената на амаранта са богати и на мазнини - 6-10%, като 3/4 са ненаситени. Не съдържат глутен, което означава, че самостоятелно брашното не става за мек хляб, но е потенциално отлична алтернатива за хората с алергии към обичайните зърнени храни (зърното на амаранта всъщност не е зърно). В сравнение със зърнените култури са по-богати на влакнини (това е Българската дума, а не "фибри"). В сравнение с пшеницата са 2-4 пъти по-богати на калций, желязо и магнезий. Калориите са около 400 на 100 гр.

Зърненият амарант има много ценни качества, но има и сериозни недостатъци, които пречат на по-широкото му отглеждане, например:
- Семената са много малки, което затруднява сеитбата.
- Трябва да се сеят плитко, за да изникнат - 0,5 см. (само в краен случай на 1 см.), а при сухо време на тази дълбочина няма достатъчно влага.
- При добри условия повечето сортове стават твърде високи - 1,5-2,5 м., а семената са на върха. Това затруднява механизираното прибирането.
- В лоши години полягането става сериозен проблем.
- Ако се закъснее с прибирането семената започват да падат.

Повечето от тези недостатъци могат да се преодолеят чрез селекция, но това не е лесно и не става бързо.

Отглеждане: Първо, засявате семента за производство на разсад. Това може да направите от началото на април до края на май (за Южна България). Семената никнат при температура на почвата над 15-18 градуса. Разсаждате след като е отминала опасността от мразове и растенията са станали достатъчно големи, за да е лесно разсаждането им. Примерната схема е 40-50 х 20 см. (при ръчно прибиране може и по-гъсто). Грижите са: плевене, поливане (при нужда) и загърляне на растенията, за да се предотврати полягането им при силен вятър. Няколко проучвания показват, че амаранта се нуждае от 50-60% от количеството вода нужно на царевицата, тоест почти два пъти по-малко. Въпреки това при суша поливането на практика е задължително. При добри условия 200 кг./дкр. са нормални (това не са данни за този сорт, но от наблюденията ми смятам, че е напълно реално и за него). Достигани са добиви до 600 кг./дкр., но само при ръчно събиране. Следете, кога започват да зреят семената - при стръскване падат. Когато това стане - изрежете върховете със семената и ги оставете да изсъхнат. След това ги изтръскайте, а най-добре е да ги стъркате. Остава да ги отвеете. Ако всичко е наред ще се учудите колко висок е добива от единица площ, като се има предвид размера на семената.

За сорт Алегрия - растенията са червени, розови, оранжеви. Впечатленията ми са, че не е от най-високите сортове, което е добре. При мен растенията достигнаха 1-1,5 м. Семената са бяло-жълтеникави. При внимателно вглеждане се вижда, че са значително по-едри от на щира. Сорта носи името на най-известния десерт, който се приготвя от семената на амаранта - Алегрия (означава щастие). Приготвя се така - първо семената се пукат, както пукливата царевица - по възможност без мазнина, или с малко). След това се сгъстява захарен сироп. Добавят се опуканите семена. Гъстата смес се нарязва на блокчета, които се оставят да изсъхнат. Не съм го пробвал. Подобни десерти има и у нас, но са със сусам.

Каква е вероятността да се превърне в плевел? Както при всички растения неизбежно някои семена ще паднат на земята и в последствие ще поникнат. Този вид обаче е по-късен от нашия щир, който узрява по-бързо. Така че ще е по-лесно да се унищожи преди да са узрели семената. Все пак заплевеляването е неизбежно, защото семената запазват кълняемостта си няколко години. Но ако площа е заплевелена с щир амаранта ще е по-малкият проблем.
Добавено две години по-късно: Първоначално очаквах, че ще има някакво средно (в сравнение с щира) заплевеляване, но се оказа, че да не кажа нямаше, то бих казал, че почти нямаше заплевеляване, което ми се струва учудващо!

Отглеждане: Както и при другия вид първо засявате семента за производство на разсад. Това може да направите от април до края на май. Разсаждате след като е отминала опасността от мразове и растенията са станали достатъчно големи, за да е лесно разсаждането им. Примерната схема е 40-50 см. х 30 см. Грижите са: плевене, поливане (при нужда) и редовно изрязване на стъблата на 10-20 см от почвата - не трябва да се оставят да образуват цветове, защото това влошава качеството на листата и намалява добива.

Вкусът не бих казал, че е нещо специално. Чрез дегустации е установено, че листата на някои от видовете (A. dubius и повечето сортове от A. tricolor) като вкус почти не се отличават от спанака. Хранителната стойност на листата е доста добра - в свежо състояние съдържат 2-4% протеин, също така са особено богати на витамин С - 80-200 мг./100 гр. - за сравнение в лимоните, които често са използвани като еталон е 50-60 мг./100 гр Също така са особено богати и на каротиноиди (източници на витамин А) - около 3-5 мг./100 гр. (границите на стойностите са широки, защото на различните места се дават различни стойности) Значими са количествата и на калий, желязо, калций, магнезий. Разбирате, че тези стойности не се отнасят точно за този сорт/вид, но вероятно са близки и до неговите.

Каква е вероятността да се превърне в плевел?: След няколко години на отглеждане заплевеляването въобще не беше сериозно.

Подсещане!: Както най-вероятно знаете листните зеленчуци лесно натрупват нитрати, а видовете щир са известни с това, че са нитрофили (предпочитат богати на азот почви) и съответно също натрупват нитрати. Така че, ако ще консумирате листата - не торете с азот или обилни количества органични торове.

• Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
• Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
• Поръчка - как да поръчате семена ТУК