СЕМЕПРОИЗВОДСТВО ЗА ЛЮБИТЕЛИ

 

Тази статия не претендира за изчерпателност. Целта ѝ е да запознае любителите градинари с технологията на семепроизводство, като на сравнително достъпен език се описват най-важните грижи, които трябва да бъдат положени, за да се произведат качествени семена от нехибридни сортове.
Ще бъда благодарен за всяко - допълнение, корекция и / или градивна критика.

Какви са предимствата от това всеки сам да си произвежда семената за директните (нехибридни) сортове?

  • Ако засеете семена от един и същи сорт, които сами сте произвели (прилагайки описаните по-долу грижи) и такива, които сте купили (почти сигурно е, че те са произведени при условия различаващи се от условията при вас), то най-вероятно добивът получен от вашите семена ще е - дори минимално, но по-висок и по-качествен от този получен от купените семена. Това се дължи на факта, че растенията се приспособяват към почвено-климатичните условия характерни за района, в който се отглеждат.
  • Съществуват много сортове от които е трудно да се намерят семена и след като сме се сдобили с тях, единственият начин да ги запазим, е като сами си произвеждаме семената.
  • Спестяват се средства.

Какви са основните цели на семепроизводството?

  • Сортоподдържане - да се поддържа сортовата чистота и типичността. Тоест да не се допуска промяна (израждане) на сорта.
  • Размножаване - осигуряване на достатъчно количество семена, които да са със запазена сортова чистота и високи посевни и добивни качества. Това се постига, чрез полагане на правилни и достатъчни грижи за семепроизводствените посеви. По този начин получените семена ще са по-едри и тежки, с висока кълняема енергия и кълняемост, и ще имат потенциал да дадат високи и качествени добиви.

Основни причини за влошаване (израждане) на сортовете:

  • Биологично замърсяване - когато даден сорт се опраши (кръстоса) от друг сорт.
  • Механично замърсяване - при смесване на семена от различни сортове и / или видове.
  • Болести - семената събирани от болни растения най-често са с ниско качество, а и много болести могат да се предават чрез тях.
  • Мутации - мутациите са нещо полезно за целите на селекцията, но са вредни при сортоподдържането. Естествените мутации са сравнително рядко явление, но независимо от това кои признаци на растението засягат, те са вредни и трябва да се отстраняват. За да стане това, те първо трябва да се разпознаят, а това може да бъде много трудна (дори непосилна) задача за един неспециалист.

Необходими грижи за семепроизводствените посеви:

  • Мястото, на което ще се отглеждат растенията трябва да предоставя възможно най-добрите условия за растежа и развитието на дадената култура - почва, осветеност, възможност за напояване (задължително) и т. н. Да се избягват площи, на които в близките години е отглеждана същата култура или сходни на нея. Тоест да се спазва сеитбообращение.
  • Органично и минерално торене - препоръчваните норми за торене с оборски тор / компост при повечето култури са около 3 - 4 т./дкр. Понеже много растения не понасят добре торенето с пресен органичен тор, то трябва да се използва предимно добре разложен. Торенето с минерални торове трябва да става само на база резултати от почвен анализ. В краен случай може да се ползват нормите препоръчвани за дадената култура при обикновеното производство, но задължително да се извършва балансирано, а не едностранчиво торене.
  • Осигуряване на пространствена изолация - разстоянията, които трябва да се осигурят между различните сортове са дадени в таблица 1 (по-надолу).
    Растенията, които са с едри цветове (повечето тиквови), е лесно да се опрашват и ръчно (на малки площи), при което отпада необходимостта от пространствена изолация.
    Как
    : - Ден преди да разцъфтят мъжките и женските цветове (стават леко жълти), ги изолирайте, като ги обвиете внимателно с марля или друг подходящ материал. На следващата сутрин извършете опрашването, като вземете разцъфнал мъжки цвят от друго растение (ако самооопрашите, ще получите по-некачествени семена), но да е от същия сорт, разгърнете марлята от женския цвят и нежно потъркайте мъжките прашници върху близалцата на женския. След тази операция поставете отново марлята (махнете я след 1 - 2 дни) и маркирайте опрашения цвят (с конец или др.), за да сте сигурни, че плода е получен от контролирано опрашен цвят.
  • Срокове на сеитба - естествено трябва да се съобразяват с вида на културата, но не трябва да бъдат, нито много ранни, нито много късни. Конкретният вид растение трябва да се отглежда през този период от годината, през който климатичните условия са оптимални за растежа и развитието му. За едногодишните култури (картофови, тиквови...) най-подходящи са сроковете, при които се получават най-високи добиви от обикновена продукция (пример: при доматите - най-високи са добивите при средно-ранното производство; при пипера - при ранното и т. н.).

    При двугодишните култури (зелеви, кореноплодните...) нещата стоят по-различно. През първата им година те се отглеждат като за късно производство. Това се прави с цел растежът и развитието им да приключи през есента и по този начин периодът на съхранение на щеклингите преди засаждането им през пролетта на следващата година да е максимално кратък (щеклинги се наричат органите (кореноплоди, стъблоплоди...), които ще се използват за семепроизводство).

    Пример: Ако през първата година, отглеждате ранно главесто зеле с пролетно засаждане, то ще е готово за прибиране през май - юни. До пролетта на следващата година остават 8 - 9 месеца, време през което ще трябва да съхранявате щеклингите (зелките). За този дълъг период:
    1. Ще е трудно да се осигурят подходящи условия за съхранение (температура около 0° и висока въздушна влажност - около 95%);
    2. Дори и при подходящи условия много от щеклингите няма да издържат на съхранението;
    3. Но най-важното е, че дори и да издържат до пролетта на следващата година, те ще са физиологично остарели и от тях ще се получи нисък добив от семена, с ниско качество.
  • Разстояния на сеитба / засаждане - при едногодишните разстоянията са като при обикновеното производство (ако отпуснете още няколко сантиметра, ще получите положителен ефект). През първата им година, двугодишните култури се отглеждат, като за обикновено производство. През втората им година, за повечето култури се препоръчва щеклингите да се засаждат по схема 80 см. х 30 см.
  • Вегетационни грижи - плевене, поливане, борба с болести и неприятели (тъй като продукцията от семепроизводствените посеви не се използва за храна, то може да използвате по-често системни препарати).
  • Вегетационни подхранвания - в зависимост от плодородието на почвата и вида на културата може да се извършат няколко подхранвания (почвено или листно). За количествата и интервалите на внасяне - следвайте инструкциите на торовия продукт, който сте избрали. За формиране на репродуктивните си органи, растенията се нуждаят от бор. Затова семепризводствените посеви често се подхранват с този елемент (особено на почви с рН над 6,5 и на не торени с органичен тор). Извършват се 2 - 3 пръскания (рано сутрин или привечер) през 1 - 2 седмици във фази - бутонизация - цъфтеж. Използва се 0,1% - 0,2% (1 - 2 гр. на 1 литър вода) разтвор на Борна киселина или Боракс (продават се в специализираните магазини за химични вещества - на цена 3 - 4 лв./кг.).

Подбор на майчини растения, от които да се събират семена:

  • При самоопрашващите се видове - при растенията с този тип опрашване, сортоподдържането е сравнително по-лесно. Единствено е нужно семена да се събират от растения притежаващи всички белези, които са типични за дадения сорт, и да не се събират от растения притежаващи белези нетипични за сорта. Много често се събират семена от добре изглеждащи плодове, без да се вземат под внимание други характеристики - било на растението, било на плодовете му (пример: много често се събират семена, само от най-едрите и / или вкусните домати, дори и ако тази едрина и / или вкус, не са обичайни за сорта). При сортоподдържането е нужно да се прави комплексна (по множество признаци) оценка, а не едностранчива (по 1 - 2 признака), като целта е да се отделят растенията, които притежават абсолютно същите характеристики, които са притежавали и родителите им. Семена трябва са се събират само от такива растения. По този начин, примерно, сорт домати създаден сега, ще съществува и след 100 години, запазвайки същите характеристики, с които е бил и при създаването си - добив; цвят, форма, размер, вкус на плодовете и т. н. Затова и се нарича сортоподдържане, защото основната задача е да поддържа сортовата чистота и типичността, т. е. да не се допуска промяна (израждане) на сорта (виж по-горе).

    Ако откриете растения/е, които притежават белези нехарактерни за сорта, от който те би трябвало да са - може да постъпите по два начина:
    1. Да ги / го унищожите.
    2. Ако тези необичайни белези ви допаднат, то, естествено е, че може да съберете семена и от тях, но ги съхранявайте отделно, под някакво друго име. Тези белези може да се дължат на различни причини, но каквито и да са те, семената не трябва да се смесват със семената от оригиналния сорт.
  • При кръстосаноопрашващите се видове - при тези растения нещата са по-сложни. При самоопрашващите се култури, отделните растения принадлежащи към един и същи сорт са генетически еднакви и за сортоподдържането е достатъчно да се отгледат няколко растения, като семена могат да се събират само от едно от тях (най-типичното за сорта). При кръстосаноопрашващите се, отделните растения от един и същи нехибриден сорт са генетически различни. Това се дължи на факта, че целият набор от гени, които образуват дадения сорт се съдържат не във всяко отделно растение от посева, а в съвкупността от растения образуващи този посев.
    Пример: в един посев от главесто зеле, едни зелки свиват по-рано, други по-късно, едни са по-малки, други по-големи и т. н.

    Тази нееднородност между растенията от един и същи сорт, се дължи на различните комбинации от гени, които те притежават в резултат на кръстосаното опрашване. Част от кръстосаноопрашващите се култури (тиквови и др.) могат и да се самоопрашват, без това да води до забележима депресия, но повечето, значително понижават продуктивността си в следствие на близкородствено кръстосване. С цел да се предотврати настъпването на депресия е необходимо да се отглеждат повечко (поне 10 - 20) родителски растения. Всички растения показващи белези нетипични за сорта, трябва да се отстраняват преди настъпването на цъфтежа. При двугодишните и някои едногодишни (репички и др.) видове това е лесно, защото те образуват органите заради които се отглеждат, преди цъфтежа, така че е лесно да се прецени кои от тях са типични за сорта, за да бъдат оставени за семепроизводство. При тиквовите, мексиканския физалис, царевицата и т. н., продукцията заради която се отглеждат (плодове, семена) се образува след цъфтежа и поради това при тях по-често е невъзможно да се прецени преди цъфтежа им, кои растения са нетипични, за да бъдат премахнати. Съществуват и други фактори затрудняващи сортоподдържането при кръстосаноопрашващите се култури.

Прибиране и съхранение на семената:

  • Прибиране - голяма част от зеленчуците (зелеви, бобови, сенникоцветни, сложноцветни...) образуват сухи плодове, от които е лесно да се отделят семената. По-трудно се отделят семена от сочните плодове (домати, физалиси, дини, краставици...). Най-лесно е чрез ферментация - смилате / намачквате плодовете (без да повреждате семената); получената маса се оставя да ферментира при 20° - 25° за не повече от 48 часа - при този процес се унищожават някои болести, т. е. има обеззаразяващ ефект. Чрез промиване отделяте семената. Разстилате ги на тънък пласт върху хартия, и ги сушите на сянка при 20° - 30° в продължение на не по-малко от 1 - 2 седмици (не е достатъчно да изсъхне само повърхността им). Съхраняват се на сухо, хладно и тъмно място. Сроковете на годност на семената - съхранени по този начин може да видите в таблица 2 (по-долу).
  • Дългосрочно съхранение - ако желаете семената ви да запазят кълняемостта си за по-дълго време от даденото в таблица 2, то е нужно да направите следното:
    1. Вземате стъклен или метален съд, който може да се затваря херметически (шише(нце), буркан(че)...). 2. През сух и слънчев ден - с температура на въздуха на сянка около 20° - поставете семената (разстлани върху хартия) на слънце за 1-2 часа (това се прави с цел да се отстрани от тях евентуалната излишна влага, при тази температура няма опасност да изсъхнат дотолкова, че да загубят кълняемост). По-същото време изсушете съда във фурна - нужно е да е напълно сух отвътре.
    3. Веднага след изсушаването на семената ги изсипете в охладения съд. Затворете херметически.
    4. Съхранявайте семената в хладилник при температура 1° - 2° (не се притеснявайте, че ако температурата падне под 0° те ще загубят кълняемост - замръзват при доста по-ниски температури).
    Съхранените по този начин семена запазват кълняемостта си за до 3 - 5 пъти по-дълго време от съхранените при обикновени условия.

Таблица 1: Препоръчвани разстояния между сортовете.

Растение Начин на опрашване Пространствена изолация, м.
на открити площи на площи заобиколени от прегради - дървета, сгради...
Алабаш Кръстосаноопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове: алабаш, броколи, главесто, цветно (карфиол), брюкселско, къдраво (савойско), листно зеле. 2000 600
Бакла Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент. 1000 500
Бамя Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент. 600 400
Броколи Като при алабаша. 2000 600
Грах Самоопрашващ се. 100 50
Дайкон Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: дайкон, ряпа и репички. 2000 600
Диня Кръстосаноопрашваща се. 1000 500
Домати Самоопрашващи се. 100 50
Ендивия Самоопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения. 500 300
Зеле, брюкселско Като при алабаша. 2000 600
Зеле, главесто Като при алабаша. 2000 600
Зеле, къдраво (савойско) Като при алабаша. 2000 600
Зеле, листно Като при алабаша. 2000 600
Зеле, цветно (карфиол) Като при алабаша. 2000 600
Краставици Кръстосаноопрашващи се. 2000 600
Лук Кръстосаноопрашващ се. 2000 600
Магданоз Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения. 2000 600
Манголд Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: манголд, салатно, захарно, кръмно цвекло. 2000 600
Маруля Самоопрашваща се. Да се осигури изолация от всички сортове: маруля и салата. 200 100
Моркови Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения. 2000 600
Патисони Като при обикновената тиква (виж по-надолу). 2000 600
Патладжан Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент. 1500 600
Пащърнак Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения. 2000 600
Праз Кръстосаноопрашващ се. 2000 600
Пъпеш Кръстосаноопрашващ се. 1000 500
Ряпа и репички Като при дайкона. 2000 600
Салата Като при марулята. 200 100
Салатно цвекло Като при манголда. 2000 600
Спанак Кръстосаноопрашващ се. 2000 600
Тиква, голяма (бяла, кестенка) Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita maxima. 2000 600
Тиква, мускатна (цигулки) Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita moschata. 2000 600
Тиква, обикновена (свинска) Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita pepo - тиквички, патисони, както и от декоративните сортове от този вид (често наричани кратунки). 2000 600
Тиквички Като при обикновената тиква. 2000 600
Фасул Самоопрашващ се. 200 150
Физалис, мексикански Само кръстосаноопрашване. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете - Physalis ixocarpa, Physalis pubescens / Physalis pruinosa. 2000 600
Физалис, перуански Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Physalis peruviana. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера. 700 400
Физалис, ягодов Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете Physalis pubescens / pruinosa, Physalis ixocarpa. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера. 700 400
Царевица Кръстосаноопрашваща се. 500 300
Целина Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения. 2000 600
Цикория Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения (синя жлъчка). 500 300
Черен корен Кръстосаноопрашващ се. 1000 500


Таблица 2: Продължителност на запазване на кълняемостта на семената.

Растение Семената запазват
кълняемост,
години
Алабаш 4-5
Бакла 4-5
Бамя 4-5
Броколи 4-5
Грах 4-5
Диня 5-8
Домати 4-5
Ендивия 3-5
Зеле, брюкселско 5-6
Зеле, главесто 5-6
Зеле, цветно (карфиол) 3-5
Краставици 5-6
Лук 2
Магданоз 3-5
Манголд 4-5
Маруля 3-4
Моркови 2-3
Патисони 5-8
Патладжан 5-6
Пащърнак 1-2
Праз 2-3
Пъпеш 5-8
Ряпа и репички 3-4
Салата 3-4
Салатно цвекло 4-6
Спанак 3-4
Тиква, голяма (бяла, кестенка) 5-8
Тиква, мускатна (цигулки) 5-8
Тиква, обикновена (свинска) 5-8
Тиквички 5-8
Фасул 4-5
Физалис, мексикански 3-5
Физалис, перуански 3-5
Физалис, ягодов 3-5
Целина 2-3
Цикория 3-5
Черен корен 2
КОМЕНТАРИ
  • За допълнения, корекции и / или градивна критика ТУК