СТЕВИЯ
Stevia rebaudiana

СНИМКИ ОПИСАНИЕ
##

##

##

##

##

Стевия (разсад от смес от 6 висококачествени сорта) 

  • 3 растения - 4 лв.
  • 5 растения - 6 лв.
  • 10 растения - 10 лв.
  • 25 растения - 22 лв.
  • 50 растения - 40 лв.
  • 100 растения - 70 лв.
Разсад получен от семена събрани от подбрани растения от 6 сорта с повишено съдържание на стевиозиди. Очаквайте голямо разнообразие (различия) между отделните растения - различна височина, размер на листата, сладост, вкус, време на цъфтеж (да, много от тези растения ще цъфтят и образуват семена, които може да ползвате догодина) и т. н. Някои ще бъдат нищо особено, други ще са добри, трети - отлични. Тъй като стевията е многогодишно растение може да запазите най-добрите ви растения, като ги прехвърлите в саксии, където да изкарат студените месеци. През това време надземната част може да изсъхне напълно, но от корените ще покарат множество издънки. Ако саксиите се държат на хладно издънките ще покарат напролет, когато се затопли. През това време поддържайте почвата леко влажна, но не и мокра.

За да придобиете представа как изглеждат растенията, които ще получите вижте тази снимка (последната от разположените вляво).

Може да достигнат стандартния си размер, ако бъдат разсадени до края на юни за Северна и до средата на юли за по-топлите части на България. Примерна схема на разсаждане - 60-70 см. м/у редовете х 40-50 см. в реда  - тази схема е добър вариант, когато разполагате с малко растения. При промишлени насаждения схемите ще са значително по-гъсти - 40-50 см. х 20-25 см (7000-7500 растения на декар). За лични нужди може да започнете да берете листа 3-4 седмици след разсаждането, като разбира се не обирате всички, а само до 1/3, за да могат по-бързо да се образуват нови. По-надолу е дадена повече информация за отглеждането - няма абсолютно нищо сложно.

Доставката по пощата с наложен платеж е 5 лв., а при предварително плащане - 3 лв.  По куриер с наложен платеж: според тарифата на куриера + 1 лв. за кутията.


Употребата на стевия, като подсладител в храните вече е разрешено в ЕС. В следствие на това някои от коментарите поместени по-надолу са излишни, но тъй като нямам време (а и желание) да правя пълна редакция, за сега ще оставя текста така, както си беше.

Стевията е много ценно растение с изключителен потенциал. Ценността й се дължи на съдържащите се най-вече в листата й, и доста по-малко в стъблата сладки вещества наричани общо Стевиол гликозиди (често и Стевиозиди). При дивите растения стевия те съставляват от 3% до 9% от сухото вещество (изсушените листа), а при сортовите растения са средно 10-15%, като при някои достигат до 20% (често тези сортове имат други недостатъци). Два са основните Стевиол гликозида, които съставляват над 95% от общото количество сладки вещества, това са - Стевиозид и Ребаудиозид А (Р-А). Чистият Стевиозид е около 200 пъти по-сладък от захарта (захарозата), а Р-А около 250 пъти. Тези вещества се различават и по цялостния си вкус. Стевиозида освен че е сладък, е и леко стипчив и горчив, за разлика от него Р-А няма този недостатък, и поради това селекционерите се стремят да създават сортове с по-високо съдържание именно на Р-А. При дивите растения съотношението Стевиозид : Р-А е средно 2,5 : 1, а при някои съвременни сортове, то е обърнато до 1 към 10. Обобщено може да се каже, че една част изсушени листа стевия подслаждат колкото 25-30 части захар (това е осреднено съотношение).

Въпреки че тези вещества са изключително сладки те не съдържат калории. Също така са устойчиви на висока температура - до 198 градуса. Устойчиви са на различна киселинност. Не ферментират, от което следва, че не могат да предизвикат кариес. Също така за разлика от синтетичните подсладители не предизвикват глад за въглехидрати. Напълно подходящи са за диабетици.

Всичко това изглежда много впечатляващо, но тук може би започвате да се питате каква е причината това растение и продуктите от него да са почти непознати? Отговорът на този въпрос, е много кратък - компаниите, които произвеждат и търгуват с изкуствени подсладители. Пазарът на безкалорийни подсладители е за милиарди и непрекъснато се разширява. Тези синтетични подсладители са открити от една или друга компания, която, разбира се ги патентова. Досещате се какво става след това. Стевията е творение на природата и е невъзможно да бъде патентована, което означава, че всеки би могъл да я отглежда, да извлича ценните ѝ вещества и след това да ги продава. Това ще означава огромни загуби за няколкото корпорации, които държат правата върху основните синтетични подсладители.

През декември 2008 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) в САЩ, разреши употребата на ребаудиозид А като подсладител. Същевременно обаче самата стевия все още не е разрешена за употреба като подсладител.

В края на 2011 г., беше разрешена употребата на стевия като подсладител в ЕС.


Ако желаете може да прескочите следващите редове, но ви препоръчвам да не го правите, защото информацията е много съществена и ще ви бъде от полза.

Кои са основните подсладители и какви са техните "качества" (ще изброя само двата най-известни плюс един нов, който в момента "набира скорост"):

Тук ще направя няколко важни уточнения, които важат за абсолютно всички храни - първото, е, известната сентенция, че дозата прави отровата, а второто, че всеки човек реагира индивидуално на конкретното вещество. Границата на вредност на дадено вещество за един човек може да е ниска, а за друг много по-висока. Така че страничните ефекти, за които ще стане дума по-надолу могат да се проявят при едни хора, а при други не. Всичко зависи от това колко често, в какви количества, от кой човек се поглъщат тези подсладители и за какъв период от време става това. Проблемите могат да се появят не веднага, а години след като е започнала употребата им (точно както е при цигарите).

Захарин - това е най-старият широко употребяван подсладител. В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кода си - E954. По-сладък е от захарта приблизително 300 пъти. Открит е по случайност през 1879 г. През 1901 г. е създадена добре познатата по цял свят компания Монсанто, чиито първи произвеждан продукт е именно захаринът. През 1969 г. се появяват данни, че е предизвикал рак на пикочния мехур на плъхове, които са получавали свръх дози от него. През 1977 г. в САЩ започват да се слагат предупредителни текстове по етикетите на продуктите съдържащи захарин, предупреждаващи, че при високи дози е възможно да предизвика рак. Това предупреждение е премахнато през 2000 г. Истината е, че и до днес няма категорични доказателства, че захарина има канцерогенен ефект. Други възможни странични ефекти са: дерматологични проблеми (сърбеж, копривна треска, екзема и др.), повдигане, диария, тахикардия и др. На базата на това, което съм изчел за него личното ми убеждение за захарина е, че той е сред най-малко опасните изкуствени подсладители, стига да не се прекалява с него. Широката му употреба е била ограничена не толкова от предупрежденията, че може да предизвика рак, а от лошия му вкус. Именно този недостатък е позволил захаринът да бъде изместен преди около 25 г. от аспартама.

Аспартам (Aspartame) - у нас е известен под името НутраСуит (NutraSweet), друго възможно име е Икуъл (Equal). В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кодовете си - E951 и E962 (E962 - е сравнително нов код, с който се означават някои соли на аспартама). По-сладък е от захарта приблизително 200 пъти. Този подсладител се използва в изключително много продукти, които се продават по цял свят, включително и у нас. Почти всичко, което се рекламира като диетично (сладко, но без калории) го съдържа. Почти всички безалкохолни напитки продавани у нас го съдържат. Съдържа се (като овкусител) дори и в някои лекарства. В това не би имало нищо лошо, ако това вещество беше безопасно, а то явно въобще не е такова. Трудно е дори само да се изброят всички проблеми, които според независимите изследователи предизвиква аспартама. На този сайт (на английски) може да проучите в подробности този въпрос. Ако не разбирате английски може да получите една добра информация от тези страници на български: част 1 и част 2. Имайте предвид, че там се разглежда само един от проблемите с аспартама - данните, че е канцерогенен. Една отлична страница на български, е тази. На нея има информация и за някои други подсладители, включително и информация за стевията, която аз съм спестил (може би ще забележите, че има някои малки разминавания (предимно в датите) между това, което е написано тук и това, което е на посочената страница - смея да твърдя, че дадените тук са точните, но все пак това не е най-същественото). Посочената страница е част от книгата "Световната конспирация срещу здравето" на д-р Атанас Гълъбов. Цялата книга е качена на сайта, така че при желание може да я прегледате, особено в частта ѝ "За храненето и някои "храни", която започва от ТУК (връзките към различните страници се намират най-долу на всяка страница).
Аспартамът е открит по случайност през 1965 г. от служител в компанията Джи Ди Сърл и Ко докато разработват медикамент срещу язва. Бързо осъзнават потенциала на този химикал и предприемат стъпки за легализирането му. През време на многобройните му изпитания се оказва, че предизвиква много странични ефекти. След като срещат голяма съпротива от редица учени, през 1977 г. в компанията на висок пост е назначен Доналд Ръмсфелд. На 20 януари 1981 г. Роналд Рейгън се заклева като президент на САЩ. Пет дни по-късно шефът на управлението по храните и лекарствата (FDA), които издават разрешения за използването на нови храни и лекарства е отстранен. През февруари, чрез гласуване екипът на Рейгън, в който е и Ръмсфелд избира д-р Артър Хейс за нов началник . На 15 юли 1981 г. аспартам е одобрен за ползване в сухи храни. През юли 83-та е одобрен и за употреба в безалкохолни напитки. През септември същата година д-р Хейс, е принуден да подаде оставка, след като се разбира, че своеволно се е возил на самолета на голяма компания от хранителния бизнес - Дженерал Фуудс. Веднага след напускането му е нает на работа в една от фирмите притежание на Джи Ди Сърл и Ко. Доналд Ръмсфелд вече е президент на корпорацията. През 1985 г. тя е купена от една друга корпорация, която е много добре позната на тези, които се занимават със земеделие, и която беше спомената по-горе - Монсанто, чиято собственост остава до преди няколко години. Сега е част от Пфайзер - може би най-голямата фармацефтична компания в света.
Ако името Доналд Ръмсфелд ви говори нещо, но не може да се сетите кой беше той, става дума за същия този Доналд Ръмсфелд, който до скоро (2001-2006 г.) беше министър на отбраната на САЩ (бил е такъв и в периода 1975-1977 г. при Форд), и който през 2006 г. беше сменен на поста, заради влошаващата се ситуация в окупиран Ирак. Това го уточнявам, за да разберете на какво ниво се играят тези игри със здравето на хората в името на парите.
През последните години аспартамът започна да губи позиции, както поради това, че все повече хора разбират за скритите му "качества", така и поради появата на един нов изкуствен подсладител - Сукралоза.

Сукралоза (Sucralose) - този подсладител е по-известен под търговското име Спленда (Splenda). Всъщност Спленда не е чиста сукралоза, а има и "пълнители", които дори са повече от сукралозата- те са над 95%, това са - декстроза и малтодекстрин, благодарение на които при равно тегло тя дори е по-калорична от захарта (чистата сукралоза е без калории). В ЕС по етикетите често се отбелязва само с кода си - E955. Сукралозата е по-сладка от захарта приблизително 600 пъти (затова в Спленда е разредена). Това е сравнително нов подсладител - открит е през 1976 г., първата страна в която е одобрен за употреба е Канада - през 1991 г., а в ЕС през 2004 г. Въпреки, че е нов, вече се употребява по-широко от аспартама. Патентът на Спленда е собственост на една от дъщерните компании на корпорацията Джонсън и Джонсън (добре позната е и у нас). Тъй като е от скоро по-пазарите, все още няма достатъчно натрупани данни за страничните ефекти, които предизвиква. Има обаче изследвания, които показват такива ефекти при високи дози. Този химикал се получава от захар (захароза), чрез заместването на няколко хидроксилни групи от молекулата на захарта с хлорни атоми, това позволява на производителя да сравнява сукралозата със захарта. В действителност обаче това вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, група към която принадлежат много от пестицидите. Именно поради това много хора изразяват опасенията си от сукралозата. Това, което имам като лично впечатление е, че все още е рано да се каже до колко е опасна, но до десетина години скритите ѝ "качества" ще излязат наяве. Ако нямате нищо против да сте опитни зайчета - употребявайте я.


Видяхме как стоят нещата с конкурентите на стевията. Сега да видим какво е положението с безопасността при нея. Съвсем накратко ще изброя няколко факта:

В САЩ и ЕС стевията може да бъде отглеждана и дори продавана (продава(ше) се и у нас), но не е разрешено производителите на хранителни продукти и напитки да я използват като подсладител. В САЩ дори е забранено на опаковките със стевия да пише, че е сладка, което меко казано е смешно. Защо? Защото въпреки всички данни, които има, тези, които трябва да разрешат употребата ѝ продължават да твърдят, че имало съмнения за това или онова, че нямало достатъчно изследвания (което е лъжа) и други подобни. Сега да видим фактите (ще изброя само 3 от тях):

  1. Стевията произхожда от Парагвай и район от съседна Бразилия. Местното индианско население - Гуарани, я използва от столетия. Ако имаше отрицателни ефекти от нея, то те задължително трябваше да се проявят до сега. Дори противниците на стевията не са изнесли факти за това (с изключение на едно почти анонимно съмнение, което в дадения по-надолу материал е отхвърлено).
  2. Стевията е разрешена за употреба в редица страни, като - Китай, Корея, Тайланд, Бразилия, Колумбия. От октомври 2008 г. е разрешена и в Австралия и Нова Зеландия. Тук ще се спра, обаче, на Япония, където стевията се употребява вече близо 40 години и в момента държи около 40% от пазара на подсладители. За толкова години употреба няма никакви оплаквания.
  3. Има много проучвания за безопасността на стевията. Огромната част от независимите изследвания заключават, че тя е изключително безопасна, в сравнение с другите известни подсладители (включително естествени такива). Разбира се има и няколко изследвания (съмнително проведени), които уж повдигат някои опасения. Именно тези няколко изследвания се използват като оправдание за недопускането ѝ за свободна употреба в САЩ и ЕС. Но за да не бъдем голословни ще ви оставя да се запознаете с позицията на СЗО (Световната Здравна Организация) по въпроса за безопасността на стевията. През декември 2006 г. те обобщиха реултатите от проведените изследвания. Този документ (на английски е) може да го свалите от сайта на СЗО ТУК (файлът е във pdf) - текстът касаещ стевията се намира на страници 124 до 148. На кратко казано - не са открити опасности за здравето на човек. Но тъй като са открили доказателства, че стевиол гликозидите при високи дози снижават кръвното налягане и кръвната захар (което е в плюс за хората имащи този/тези проблем/и), затова се налагат още изследвания, за да се установи какви са минималните дози при които се проявяват тези ефекти. По този начин ще се знае какви са безопасните дози за хората, които страдат от ниско кръвно налягане и ниско ниво на кръвната захар. Резултатите от последните (към 2009 г.) проучвания на  СЗО потвърждават безвредността ѝ - документът се намира ТУК. Споменатата по-горе оценка за безопасността на Стевиол гликозидите, която даде Европейският орган за безопасност на храните може да намерите ТУК и ТУК.

Как се отглежда стевията:

В топлите климатични зони стевията се развива като многогодишно растение, а в зоните с температури падащи под нулата се отглежда като едногодишно. Всъщност стевията се отглежда много успешно в страни, които имат климат като нашия.

Размножава се чрез семена и чрез вкореняване на резници. Семенното размножение е по-евтино при създаването на по-големи насаждения. Тъй като стевията е растение на късия ден повечето сортове започват да цъфтят през есента и семената рядко успяват да узреят. Именно забавения ѝ цъфтеж при условията на дълъг ден, прави страните разположени далеч от екватора и същевременно имащи топъл климат много подходящи за получаване на високи добиви от листна маса . Също така, за да се образуват семена е нужно да има поне две растения, които да не са напълно еднакви генетически (т. е. да не са клонинги), в противен случай те не могат да се оплодят.

Може да я размножавате чрез вкореняване на клонки - отрязвате 10-20 см. клонка, премахвате листата от долните 1-3 възела (в зависимост от дължината на клонката) забивате я във влажна (не мокра) почва, и я захлупвате с нещо прозрачно (например срязана бутилка от безалкохолно с няколко пробити малки дупки за вентилация). Държите я на светло, но не на пряка слънчева светлина, при температура 20-25 градуса. Обикновено се вкореняват за 10-15 дни, като процента на вкореняване силно зависи от качествата на почвата, на която се отглежда майчиното растение (това, от което са взети клонките). Ако почвата не е достатъчно добра (като моята) процента на вкоренените е много нисък, дори и ако използвате хормони.

Ако се отглежда от семена, те се засяват за производството на разсад 60-70 дни преди последните възможни слани за района. Разсажда се след отминаването на тази опасност, по примерна схема 60-70 см. м/у редовете х 40-50 см. в реда. Грижите са стандартните - плевене и поливане при нужда. Когато се отглежда на малки площи често откъсват върховете на растенията, докато са около 10 см. По този начин растението развива повече стъбла.

Най-много сладки вещества се натрупват преди началото цъфтежа. Това е и момента, в който се прибира реколтата. Когато става дума за няколко растения трябва само да оберете листата и върховете, които също са качествени. Изсушават се възможно най-бързо, като не е проблем да се суши и на директно слънце.

Надземната част на стевията издържа до (минус) -3 -4 градуса без особени повреди, но в България растенията не могат да презимуват на открито. Ако ги отглеждате в саксии трябва да ги преместите на закрито. Не е нужно да стоят в отоплявана стая. Могат да презимуват и при температури под 10 градуса. Единствено е важно температурата да не пада много под 0 градуса и е желателно да се държат на светло близо до прозорец, дори и да не е южен (това при положение, че има листа и стъбла, ако няма не е нужно). Ако растенията ви не са в саксии, а в градината, то към края на септември може да ги извадите и прехвърлите в саксии. След цъфтежа старите стъбла изсъхват, но ако е топло от корените покарват издънки. Ако е хладно (под 15 градуса) от опит зная, че корените могат да оцелеят и половин година без стъбла и листа до затоплянето напролет, когато израстват издънките.

В заключение:

Могат ли подсладителите извлечени от стевията да заменят захарта в кулинарните рецепти? Да, ако единствената цел е, това, което се приготвя да е също толкова сладко, но по-здравословно. На практика обаче, това трудно би станало, защото захарта освен сладост придава също и обем, цвят (когато карамелизира) и консистенция (дължаща се на лепкавостта й). Като се има предвид колко много рецепти включват захар, на готвачите и сладкарите никак няма да им е лесно при търсенето на начини как да компенсират липсата на захар във всяка една от тях, без това да влоши крайния продукт.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК