Отглеждане: Киноата
произхожда от Южна Америка. Култивира се от хилядолетия, предимно в
Андите при висока надморска височина. За това време са се обособили
множество популации/сортове със съществено различаващи се
характеристики. Много от сортовете не се развиват добре при климат като
нашия. Едни имат много дълъг вегетационен период, други не понасят
добре по-високи температури, трети са растения на късия ден (започват
да цъфтят едва, когато нощта стане равна или по-дълга от деня) и т. н.
Киноата
се отглежда предимно заради семената. Най-ценното им качество е
високото съдържание на качествен протеин (15-20%) с добре
балансиране на различните амино киселини. В обвивката на семената
на повечето сортове се съдържат горчиви сапонини. Премахването им
в
домашни условия става чрез многократно накисване и изплакване с вода.
Листата също са ядливи.
Консумират се като спанака.
Семената на киноата са най-бързо
покълващите семена, които съм виждал. При добри влажност и температура
са покълвали за по-малко от 24 ч. Заради това им качество трябва да се
съхраняват на сухо без никакви изключения. Когато разполагате с малко
количество семена винаги е по-добре да ги засеете в кофички за
производство на разсад вместо дирекно в земята, още повече, че
кълновете на киноата често се нападат от неприятели, които могат да ги
унищожат много бързо. Друг проблем при директната сеитба е голямата
прилика на младите растения на киноата с тези на често срещащия се като
плевел в България роднина на киноата - бялата куча лобода (Chenopodium
album). Докато са млади приликите между растенията им са толкова
големи, че е трудно да ги различите без да се вгледате внимателно. Това
много затруднява плевенето, а ако се остави лободата да израстне при
изкореняването ѝ най-често се изкореняват и съседните растения.
Засейте
семената 2-4 седмици преди последните възможни пролетни слани за вашия
район. След отминаване опасността от слани разсадете по схема 25-45 х
10 см. Грижите са плевене и поливане при нужда. Може да се наложи и
борба с някои неприятели, като листни въшки и земни бълхи.
Семената
в
метличините не зреят едновременно, което създава проблем при
прибирането. Един от начините да се ограничи този проблем е по-гъстото
засяване на растенията. Това намалява броя и размера на метличините. По
този начин се съкращава периода на узряване на семената в тях. Не
трябва да се закъснява с прибирането, защото семената могат да опадат,
а и ако след узряването им времето е дъждовно ще има сериозни загуби.
Прибирането на малки площи е чрез изрязване на метличините, изсушаването им на слънце, стриване и отвяване. |