СЕМЕНА ОТ ЛИСТНО ЗЕЛЕ
Brassica spp.

 
[##]Ласинато, Черно тосканско, Динозавър - Brassica oleracea acephala (100+ семки) 1.00 лв. ИЗЧЕРПАНИ!!!
Италиански сорт. Силно студоустойчив. Много добър вкус. Това е един от сортовете за които се знае, че са с високо съдържание на каротиноиди (бета каротин, лутеин, зеаксантин...).
[##]Червено руско - Brassica napus pabularia (100+ семки) 1.00 лв. ИЗЧЕРПАНИ!!!
Сортът е описан в Северна Америка за първи път през 1885 г., и по настоящем е може би най-популярният сорт листно зеле в САЩ и Канада. Вероятно е с руски произход, но в момента не е разпространен в Русия. Силно студоустойчив, твърди се, че издържа до -23 градуса. Много добър вкус (не се различава съществено от този на ласинато).
 
Към листното зеле (kale на английски) спадат сортове които принадлежат към два различни вида и към различни подвидове и групи към видовете. Затова само по името "kale" е най-често невъзможно да се определи даден сорт към кой вид - подвид - група да се причисли. Първата група сортове спадат към Brassica oleracea ssp. (подвид) acephala, а в рамките на този подвид има един куп групи. Тези листни зелета са една от многото разновидности на вида Brassica oleracea, към който спадат и главестото, цветното, брюкселското, савойското зеле, алабаша, броколито и други по-малко познати ни типове зеле. Втората група сортове листно зеле спадат към Brassica napus група pabularia, към този вид, но към други групи се числят и рапицата, брюквата и др., които се отглеждат на места и у нас.

Листното зеле не е нещо ново, дори напротив. В миналото е било по-важна храна, отколкото е днес, но това може би ще се промени. Счита се, че листното зеле от вида Brassica oleracea acephala е най-примитивно, тоест, че е най-близко до дивите родителски форми, от които са произлезли изброените по-горе типове зеле от същия вид. Вероятно точно поради тази му "примитивност" то притежава някои много ценни качества. Това е най-студоустойчивият тип зеле (важи за двата вида). Разбира се има различия между сортовете. При нормална зима долуописаните два сорта ще презимуват в повечето райони на страната. Това означава свеж зеленчук през цялата зима! Има и фуражни сортове, които осигуряват свежа зеленина на животните през зимните месеци. Съществуват и декоративни сортове листно зеле. За растенията, и по-специално листата, по-голям враг е не студа, а снега. Мокрият сняг може да начупи голяма част от листата. Това обаче не пречи да бъдат използвани (изядени). Само това качество на листното зеле - студоустойчивостта, е достатъчен аргумент, за да намери масто във всяка зеленчукова градина. Това обаче, не е единственото им ценно качество. Знаех, че имат и висока хранителна стойност, но едва когато подготвях този материал разбрах всъщност колко висока е тя.

Както обясних вече, с името "kale" се наричат сортове, които спадат към различни видове - подвидове - групи. И тъй като разнообразието от сортове не е малко, не е ясно, когато се дават данни за хранителната стойност на "kale" кои типове листно зеле се имат предвид. Ясно е, че има значими различия между отделните сортове особено в съдържанието на каротиноиди - сортовете с по-тъмни листа съдържат повече. За другите вещества е нужно тестване на всеки сорт, но нека приемем, че данните се отнасят като цяло за сортовете принадлежащи към Brassica oleracea acephala.

Както при повечето зелени растения енергийната им стойност не е особено висока - около 30 кал./100 гр., но цялостната им хранителна стойност е отлична. Листата са отличен източник на витамини К, А и С, и много добър на влакнини, мед, калций, витамин В6 и калий. Това е краткото описание. Сега по-подробно:

Да сравним листното зеле с броколито, което се счита за най-полезното сред зелеви култури (най-масовия тип зеле в България - главестото, също е добър източник на полезни вещества, но им отстъпва по почти всички показатели). Като цяло съставът им е близък, но има и по-значими различия. Листното зеле е отличен източник на витамин С, но той е около два пъти повече в броколито. Броколито съдържа около 5 пъти повече фолиева киселина, и е отличен източник на витамин К, но той е почти 10 пъти повече в листното зеле. По-този показател листното зеле превъзхожда всички обичайни зеленчуци. Витамин К е мастноразтворим също като витамин А, и също като него се натрупва в организма като резерв. Поради това повечето хора не изпитват недостиг от него. Той играе важна роля за съсирването на кръвта, като подпомага този процес. Името му "К", е взето от първата буква на немската дума за съсирване - Коагулация. (Ако сте забелязвали голяма част от отровите за гризачи съдържат антикоагуланти, които за няколко дни предизвикват множество вътрешни кръвоизливи водещи до смърт. На етикетите на тези отрови като противоотрова е даден витамин К.) Именно заради това храните съдържащи големи количества от този витамин се считат за противопоказни на хората заплашени от тромбози. Витамин К участва и в усвояването на калция за формирането на костите, така че е важен за хората под риск от остеопороза. Също така има важна роля против атеросклерозата. Тук обаче има дилема - помага срещу атеросклероза, но същевременно повишава риска от тромбози, които са много по-опасни за хората страдащи от атеросклероза. Ако имате опасения за храните съдържащи в голямо количество този витамин, е най-добре да се консултирате със специалист.

Това не са всички ценни вещества, които се съдържат в значително количество в тези два зеленчука. През последните години зелевите култури се радват на голямо внимание заради откритите в тях вещества (предимно вещества съдържащи сяра) с вече доказан антираков ефект. Тези вещества не са едно и две, но изглежда, че като цяло броколито ги съдържа в най-голямо количество. Едно от тях се нарича сулфорафан. Сулфорафанът и другите вещества показват значим ефект срещу рака на простатата, гърдата, пикочния мехур, дебелото черво. Разбира се този ефект е най-вече (но не само) предпазен и не е еднакъв по сила при всеки човек. Счита се, че консумацията на около 0,5-1 кг. броколи седмично доставя достатъчно количество от тези вещества. Сулфорафанът обаче, а и други от тези вещества, са от 20 до 50 пъти по-концентрирани в 3 дневните кълнове на броколито, отколкото във възрастното растение, и по-конкретно в главите му. (Бърз начин за производството на голямо количество семена за кълнене: намерете (купете) поне 10-20 глави броколи (важна е бройката им, а не размера). Всички зелеви култури се вкореняват лесно, затова потопете във вода частта от стъблото, която е останала на главата (дори може да разделите главата на части (клонки), и да потопите основите им). Дръжте на топло и светло. Сменяйте водата през 1-2 дни. За около седмица ще се покажат коренчета. Засейте главите в почва и ги дръжте на топло за 10-15 дни, докато се вкоренят добре. След това ги дръжте за около месец при температура от 0-10 градуса, за да протече процеса на яровизация. Без този процес растенията ще цъфтят слабо, а може и изобщо да не цъфтят. Това е причината, поради която нашите овощни видове не се отглеждат в тропическите страни. От март до към юни тези растения могат да бъдат засадени на постоянното им място по схема 80 х 30 см.). За усвояването на максимално количество сулфорафан броколито/кълновете трябва да се загрее до 60 градуса за 10 минути. След това могат да се консумират. В домашни условия това не е много лесно да се постигне.

Броколито е по-добър "антираков зеленчук" от листното зеле и е отличен източник на каротиноиди, но по този показател листното зеле е дори още по-добро (много зависи от сорта). Витамин А в него е около 5 пъти повече отколкото в броколито. Също така то е значително по-богато и на други два много важни каротиноида - лутеин и зеаксантин. Съдържанието на лутеин в листното зеле е 15-40 мг./100 гр., в броколито е 1,8-2 мг./100 гр., в спанака 4,5-16 мг./100 гр., в жълтите моркови 0,3 мг./100 гр. Съдържанието на зеаксантин е 50-60% от това на лутеина. Тези два каротиноида са съставна част от ретината на окото и като такива са изключително важни за доброто зрение. Редовното им приемане с храната значително намалява риска от развиване на макулна дегенерация (повече за тази болест ТУК) и перде (катаракт). Според някои проучвания при ежедневно приемане на 6-14 мг. лутеин рискът от развиване на перде и възрастово обусловена дегенерация на макулата намалява с над 50%. Повече за лутеина и зеаксантина и ползата от тях може да научите ТУК и ТУК

Имайки предвид, че листното зеле е стар зеленчук и отчитайки неговата студоустойчивост, дори без да споменаваме неговата хранителна стойност, изниква въпроса защо не е разпространено в България?! Листното зеле предпочита по-хладното време, но може успешно да се отглежда на повечето места у нас. До колкото разбирам повечето сортове не блестят с вкус, но не са лоши, а дори има и такива които са доста добри в това отношение. Специално долуописаните са точно такива. Те, а и другите, преди падането на първия мраз в сурово състояние имат доста силен и остър зелев вкус, който определено не е от най-приятните. Но това се променя напълно след първия мраз. Тук обаче изниква големият въпрос - дали освен вкуса отрицателната температура променя и хранителната стойност? Тъй като никъде не намерих подобни данни, предполагам, че отговорът е - не.

Отглеждане: Отглежда се както зелето. Семената за разсада могат да се засеят от края на юни до началото на август (за Южна България). Когато растенията са достатъчно големи разсаждате по схема 50 х 30 см. Плевите и поливате (при нужда). Листното зеле е по-устойчиво на болести от главестото.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
  • Поръчка - как да поръчате семена ТУК