СЕМЕНА ОТ ФИЗАЛИСИ
Physalis spp.

Макар и много слабо, мексиканският физалис е познат и в България (често под името "зеленчуков физалис"). Може би основната причина за това, че не е придобил популярност у нас е, че не се знае как е правилно да се използват плодовете му. При много от сортове след като узреят те придобиват неприятен мирис и вкус, поради това е важно да се знае, че се берат преди да узреят (зелени). Най-често това е моментът когато са нарастнали дотолкова, че са разцепили мехунката. За да е оптимален вкусът не трябва да се берат нито прекалено рано, нито прекалено късно. За точна преценка на момента на брането е нужно малко опит (За по-добра представа кога трябва да се берат, вижте тази снимка. На нея е показан едроплоден мексикански физалис в 4 степени на зрелост - 1. Мехунката е здрава; 2. Мехунката е разцепена и все още е зелена; 3. Мехунката и плода са пожълтели; 4. Мехунката е изсъхнала. За бране са подходящи плодовете в степен на зрелост - 2).

Плодовете на мексиканският физалис се използват за - салати, туршии, супи, а в Мексико са основна съставка за "салса верде" (в превод - зелен сос). В зависимост от сорта в сурово състояние (оптимално узрели) вкусът им е доста приятен - леко тръпчив, освежаващ, киселичък до сладък.

Отглеждане: За предпочитане е да се отглежда с производството на разсад (може и с директна сеитба, но поради малкия размер на семената е рисковано). Както при доматите - семената се засяват 7 - 8 седмици преди последните възможни слани за района (тъй като времето до започване на зреенето на плодовете е сравнително късо, сеитбата може да се извършва до края на май), до поникването (1 - 2 седмици) се поддържа температура от около 20 - 25 градуса. Младият разсад се нуждае от много светлина, в противен случай силно се изтегля. При облачно време температурата да се понижава. Мексиканският физалис издържа до минус 2, -3° С, така че може да се разсади малко по-рано от другите видове и доматите. Подходяща схема е - 1,2 м. х 40 см. (може да опитате и други разстояния). Грижите са като при доматите, но без привързване и колтучене. Ако е отглеждан с разсад първите беритби започват в края на юни - началото на юли (около 2 месеца след цъфтежа), плододаването продължава около 2 месеца. Характерно е, че голяма част от узрелите и част от не напълно узрелите плодове падат на земята. При подходящи условия на съхранение, неузрелите - могат да издържат до 1 - 3 месеца.
При поливни условия този вид физалис има потенциал да даде много високи добиви - 2 - 4 т./дкр. (при висока агрохехника може би и повече).

Важно!!!: Мексиканският физалис е строго кръстосаноопрашващо се растение. За добро опрашване отглеждайте поне 10 растения. Когато събирате семена събирайте ги от колкото се може повече плодове, взети от различни растения. Ако съберете семена само от един плод и през следващата година засеете само тях, то дори да отгледате 100 растения, поради близкото им родство те ще цъфтят, но ще завъжат много слабо.

Подробна информация за перуанският физалис и технология за отглеждането му може да намерите ТУК

И двата вида в диво състояние се срещат в източната част на САЩ. Култивират се, но на значително по малки площи отколкото първите два вида. Растенията са едногодишни и приличат на това на перуанският физалис, но са по-малки - достига до 50 - 60 см. Вегетационният период също е по-къс от този на перуанския физалис. Плодовете им също си приличат, но отново са по-малки - 1 - 2 см. в диаметър и са с лек аромат на ягода. Вкусът им е наистина много приятен. Лично за мен тези видове физалис са с най-вкусните подове и наистина заслужават да се отглеждат. Използват се свежи, за сладка и желета.
Отглеждане: За предпочитане е да се отглеждат с производството на разсад (може и с директна сеитба, но поради малкия размер на семената е рисковано). Както при доматите - семената се засяват 7 - 8 седмици преди последните възможни слани за района (тъй като и при двата вида времето до започване на зреенето на плодовете им е сравнително късо, сеитбата може да се извършва до края на май), до поникването (1 - 2 седмици) се поддържа температура от около 25 градуса. Разсажда се след като опасноста от слани е минала, по примерна схема 0,8 - 1 м. х 0,40 м. (може да опитате и други разстояния). Ако е отглеждано с разсад - първите плодове започват да зреят в началото на юли (около 2 месеца след цъфтежа). Характерно е, че голяма част от узрелите и част от не напълно узрелите плодове падат на земята. С цел да се постигне изравненост в степента им на зрялост, е добре да се оставят 1 -2 седмици на сухо място за дозряване. При подходящи условия на съхранение могат да издържат до 1 - 3 месеца.

В скобите е посочено латинското име под което са получени семената. Като цяло различията между тези "сортове" не са големи, дори е възможно някои от тях да са еднакви, но понеже съм ги получавал от различни източници, не мога да бъда напълно сигурен в това. 

• Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
• Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
• Поръчка - как да поръчате семена ТУК