ЯКОН
Smallanthus sonchifolius

СНИМКИ ОПИСАНИЕ
Якон

Якон

Якон (Smallanthus sonchifolius, син.: Polymnia edulis, Polymnia sonchifolia) (растение в саксийка) - 4 лв. 

Ще се предлага от 20 май 2017 г.

Доставката по пощата с наложен платеж е 5 лв., а при предварително плащане - 3 лв.  По куриер с наложен платеж: според тарифата на куриера + 1 лв. за кутията.

Когато получите растението(ята) засадете ги в градината ви. В случай, че искате да го отглеждате в саксия, то за да получите някакви корени годни за ядене саксията ще трябва да е поне 15-20 литрова.

Яконът е роднина на слънчогледа и земната ябълка (наричана още гулия и топинамбур). Произхожда от Южна Америка, в района на централните и северни Анди. Той е стара култура с местно значение, която и в наши дни е отглеждана в Перу, Еквадор, Северна Аржентина, Колумбия, Венецуела, Боливия. Напоследък придобива популярност и по света, започва да се култивира и на по-големи площи.

Отглежда се основно заради удебелените корени, които в посочените по-горе страни се продават като плодове, а не като зеленчуци. Вкусът им е много подобен на вкуса на земната ябълка, но са по-сочни, по-крехки и значително по-сладки. (За тези, които не са яли гулия ще кажа, че вкусът й е лек, напомнящ слънчогледови семки и с лек смолист (като на суров слънчоглед) привкус, като почти липсва сладост) Корените веднага след изваждането им почти нямат сладост. Традиционно те се оставят за седмица две на слънце. През това време омекват и част от по-сложните захари се разграждат до по-прости, което им придава сладък вкус. Лично аз ги предпочитам крехки и хрупкави, а не меки, затова ги заравям във влажна, но не мокра почва и ги държа на хладно (под 5-10 градуса) в маза. Друг вариант е да се заровят в земята, но трябва да са на достатъчна дълбочина, за да не замръзнат и също така почвата не трябва да е мокра, за да не изгният. След 1-2 месеца стават сладки, като са си запазили сочността и хрупкавата консистенция. В това си състояние якона е много приятен за ядене. При тези начини на съхранение могат да се запазят до пролетта. Тъй като корените са гладки и кожичката им е тънка и нежна, се почистват много по-лесно от грудките на гулията. В кожичката се съдържат и веществата, които придават смолистия привкус, така че ако той не ви харесва белете по-надълбоко.

Много често на якона се лепи етикет "супер храна" (като се има предвид сравнително ниската му хранителна стойност по би му отивало "супер хранителна добавка"). Основната причина за това, е че корените на якона са наистина особено богати на фрукто-олигозахариди (ФОЗ) - средно около 60% от сухото вещество. Това са група захари, които имат сладък вкус, но почти не се усвояват от организма и затова слабо влияят на нивото на кръвната захар, тоест те са естествени много ниско-калорийни подсладители. Те подобряват усвояването на калция от организма. Също така се счита (не е безпорно даказано), че подпомагат полезните бактерии в стомашно-чревния тракт. Като недостатък може да се спомене, че при някои хора консумацията на якон (също и гулия) предизвиква газове. Често се дава, че якона съдържа много инулин (не бъркайте тази сложна захар с инсулин), в действителност обаче съдържанието му е много по-ниско от това в земната ябълка. В зависимост от сорта и условията на отглеждане съдържанието на сухо вещество в корените е средно 10-12%, от което 90-93% са въглехидрати, глюкозата е 2-4%, фруктозата 5-10%, захарозата 10-15% от сухото вещество.

Освен корените листата също са ядливи, но тъй като са овласени не бих казал, че имат голямо приложение. Например могат да се ползват за завиване на сърми. Могат да се използват и за фураж на животните. По-интересно приложение на листата обаче е като билка. Лабораторни изследвания върху плъхове показват, че чая от листата на якона в концентрация 1 част листа на 9 части вода понижава значително нивата на кръвната захар, като след 30 дневна употреба е имало значимо общо подобрение при диабетичните плъхове. По-ново изследване обаче показва, че след 3 месечна ежедневна употреба на чай от листата се наблюдават увреждания на бъбреците на плъховете. Не винаги телата на хората и плъховете реагират по един и същ начин на различните вещества, но докато не се проведат достатъчно изследвания трябва да се има предвид, че честата и продължителна употреба може и да навреди.

Сортовете якон в света не са много, защото растението рядко образува семена. Якона обаче наистина заслужава да му се обърне внимание. За целта трябва да се изпитат колкото се може повече сортове, за да се намерят най-подходящите за нашите условия. Тези 3-4 сорта, които съм изпитал през годините общо взето бяха подобни, но наличните в Европа сортове все още са много малко.

Отглеждане: Яконът е многогодишно тревисто растение достигащо над 2 м. височина, което в страните с умерен климат се отглежда като едногодишна култура. Първото нещо, което трябва да запомните е, че по удебелените корени - тези, които се ползват за ядене - няма вегетативни пъпки, което означава, че те не могат да служат за размножаване. Пъпките са разположени по главата, от която израстват корените. Тази глава трябва да се съхранява по начина описан по-горе. Март-април (може и директно на място през април-май, но с разсад е още по-добре) тя се нарязва на парчета, като на всяко парче трябва да има поне една пъпка. Тези парчета се засаждат в саксийки и се държат на топло докато покарат растенията. След това докато стане време за разсаждане се държат на светло и умерено топло (15-25 градуса).

Разсажда се след преминаване опасността от слани по примерна схема 80 х 60 см. От тук нататък следва плевене и поливане при нужда (полива се като повечето зеленчуци). Никога не съм имал проблеми с болести или неприятели.

Преди да паднат първите слани изваждате главата и корените. Корените са крехки и лесно се чупят, затова не се вадят с дърпане, а с лопата. Съхраняват се както вече беше описано. Отглеждането е лесно, по-трудно е съхраняването през зимата.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК