СЕМЕНА ОТ РЕПЕЙ
Arctium lappa

СНИМКИ ОПИСАНИЕ
[##] Култивиран репей (Arctium lappa), сорт Широхада (40 семки) ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!
Репеят е повсеместно разпространен в България, но само като диво растение, което понякога се използва за медицински цели. В източно азиатските страни има селекционирани множество културни сортове, които се отглеждат като зеленчук. Най голям призводител и консуматор е Япония, в която средногодишно се произвеждат около 200 000 тона корени, на стойност около 600 милиона долара. Тези цифри ясно показват популярността на репея в тази страна.

Репеят има ценни хранителни качества. Богат е на минерални вещества, като: калий, калций, желязо, силиций. Също така съдържа и някои вещества с антибиотично действие, благодарение на които се използва и като билка. Много богат е и на захари (до 45%), но те са под формата на полизахарида инулин, който е неусвоим от човека. Поради това репеят съдържа малко калории и се явява диетична храна. Това обяснява и популярността му в страна като Япония.

Кореноплодите могат да се консумират след варене, печене или пържене. Често се приготвят като се нарязват на тънки ленти, които се киснат във вода 2-3 часа, след което се варят и се използват за салати. Лесно за приготвяне е и ястието наричано Кинпира, което представлява пържен репей (нарязан на ленти) в мазнина и соев сос. Във варено и печено състояние корените на репея имат вкус подобен на картофите. Важно е да не се белят и/или режат, ако няма да се приготвят веднага, защото бързо потъмняват.

Отглеждане: Репеят не е взискателно растение и може да се отглежда почти навсякъде у нас. Неподходящи за него са киселите почви. Желателно е да се избягват и прекалено тежките почви, на които корените се разклоняват и изкривяват, а и изваждането им е много трудно. Ако кореноплодите ще се отглеждат за пазара, то почвата трябва да е разрохкана на дълбочина от поне 60-70 см.
Семената се засяват напролет, когато температурата на почвата достигне 10 градуса. Ориентировъчно, през различните години и в различните части на страната, подходящо време за сеитба, е между 15 март и 15 април. Въпреки че листата на репея могат да достигнат внушителни размери, е добре семената да се засяват по-гъсто. По този начин кореноплодите стават по-прави и дълги. Подходяща схема е 40-60 см. между редовете и 7-10 см. между растенията в реда. Ако почвата е достатъчно топла и влажна семената изникват за 10-15 дни. В началото растежът е бавен и се налагат 1-2 плевенета. По-късно листата покриват плътно междуредията и плевелите нямат никакъв шанс. Поливки се налагат само при засушаване.
Репеят почти не страда от болести и неприятели. През отделни (влажни) години може да се появи брашнеста мана по листата, но тя рядко нанася големи щети. Но въпреки всичко може да се пръска с намокрима сяра (Тиозол).
Изваждането на ръка може да бъде много трудоемко, особено на по-тежките почви. Предназначените за консумация кореноплоди не трябва да се оставят да прерастнат. В противен случай загрубяват и вкусовите им качества се влошават. Според япоските стандарти, за качествени се считат тези корени, които са прави, не разклонени, без странични корени, на дължина да са 60-90 см. (най-добре 70 см.), и между 1,6 и 3,5 см. дебели при шийката (тези, които са на снимката са прерастнали, защото са оставени да растат до есента, тъй като са използвани не за консумация, а за семепроизводство). След изваждането им не се мият, защото това ускорява увяхването им. Също така не трябва да се оставят на слънце, защото това предизвиква потъмняването им (също и увяхване).
Ако желаете да си произведете семена, оставете корените да растат до есента. След което ги извадете и изберете най-добрите от тях. Заровете ги (през есента или рано на пролет) по примерна схема 80 х 40 см. На следващата година ще образуват цветоносни стъбла (достигащи до 2 м.), цветове и семена.

Сорт Широхада
Японски ранен сорт. От поникването до достигането на техническа зрелост са нужни 110-130 дни. Той е един от малкото, които са с мръсно бял цвят на кореноплодите, а не с типичния кафяво-черен (кореноплодите на снимката са снимани няколко дни след изваждането им, време, през което потъмняха (окислили са се) под въздействието на пряката слънчева светлина и кислорода във въздуха). Достигат до 80-90 см. дължина, но най-често са 60-70 см.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
  • Поръчка - как да поръчате семена ТУК