![[##]](snimki/mini-repei-shiro.jpg) |
Култивиран репей (Arctium lappa), сорт Широхада (40 семки) ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!
Репеят е повсеместно разпространен в България, но само като диво
растение, което понякога се използва за медицински цели. В източно
азиатските страни има селекционирани множество културни сортове, които
се отглеждат като зеленчук. Най голям призводител и консуматор е
Япония, в която средногодишно се произвеждат около 200 000 тона корени,
на стойност около 600 милиона долара. Тези цифри ясно показват
популярността на репея в тази страна.
Репеят има ценни хранителни качества. Богат е на
минерални вещества, като: калий, калций, желязо, силиций. Също така
съдържа и някои вещества с антибиотично действие, благодарение на които
се използва и като билка. Много богат е и на захари (до 45%), но те са
под формата на полизахарида инулин, който е неусвоим от човека. Поради
това репеят съдържа малко калории и се явява диетична храна. Това
обяснява и популярността му в страна като Япония.
Кореноплодите могат да се консумират след варене,
печене или пържене. Често се приготвят като се нарязват на тънки ленти,
които се киснат във вода 2-3 часа, след което се варят и се използват
за салати. Лесно за приготвяне е и ястието наричано Кинпира, което
представлява пържен репей (нарязан на ленти) в мазнина и соев сос. Във
варено и печено състояние корените на репея имат вкус подобен на
картофите. Важно е да не се белят и/или режат, ако няма да се приготвят
веднага, защото бързо потъмняват.
Отглеждане: Репеят не е
взискателно растение и може да се отглежда почти навсякъде у нас.
Неподходящи за него са киселите почви. Желателно е да се избягват и
прекалено тежките почви, на които корените се разклоняват и изкривяват,
а и изваждането им е много трудно. Ако кореноплодите ще се отглеждат за
пазара, то почвата трябва да е разрохкана на дълбочина от поне 60-70 см.
Семената се засяват напролет, когато температурата на почвата достигне
10 градуса. Ориентировъчно, през различните години и в различните части
на страната, подходящо време за сеитба, е между 15 март и 15 април.
Въпреки че листата на репея могат да достигнат внушителни размери, е
добре семената да се засяват по-гъсто. По този начин кореноплодите
стават по-прави и дълги. Подходяща схема е 40-60 см. между редовете и
7-10 см. между растенията в реда. Ако почвата е достатъчно топла и
влажна семената изникват за 10-15 дни. В началото растежът е бавен и се
налагат 1-2 плевенета. По-късно листата покриват плътно междуредията и
плевелите нямат никакъв шанс. Поливки се налагат само при засушаване.
Репеят почти не страда от болести и неприятели. През отделни (влажни)
години може да се появи брашнеста мана по листата, но тя рядко нанася
големи щети. Но въпреки всичко може да се пръска с намокрима сяра
(Тиозол).
Изваждането на ръка може да бъде много трудоемко, особено на по-тежките
почви. Предназначените за консумация кореноплоди не трябва да се
оставят да прерастнат. В противен случай загрубяват и вкусовите им
качества се влошават. Според япоските стандарти, за качествени се
считат тези корени, които са прави, не разклонени, без странични
корени, на дължина да са 60-90 см. (най-добре 70 см.), и между 1,6 и
3,5 см. дебели при шийката (тези, които са на снимката са
прерастнали, защото са оставени да растат до есента, тъй като са
използвани не за консумация, а за семепроизводство). След
изваждането им не се мият, защото това ускорява увяхването им. Също
така не трябва да се оставят на слънце, защото това предизвиква
потъмняването им (също и увяхване).
Ако желаете да си произведете семена, оставете корените да растат до
есента. След което ги извадете и изберете най-добрите от тях. Заровете
ги (през есента или рано на пролет) по примерна схема 80 х 40 см. На
следващата година ще образуват цветоносни стъбла (достигащи до 2 м.),
цветове и семена.
Сорт Широхада
Японски ранен сорт. От поникването до достигането
на техническа зрелост са нужни 110-130 дни. Той е един от малкото,
които са с мръсно бял цвят на кореноплодите, а не с типичния
кафяво-черен (кореноплодите на снимката са снимани няколко
дни след изваждането им, време, през което потъмняха (окислили са се)
под въздействието на пряката слънчева светлина и кислорода във въздуха).
Достигат до 80-90 см. дължина, но най-често са 60-70 см.
|