Бенинкаса (Мо Гва) (Benincasa hispida var. chiehgua) (10 семки) ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!
Бенинкасата
принадлежи към сем. Тиквови и сравнително широко се отглежда в някои
източно-азиатски страни, от където и произхожда. При тази разновидност
(наричана мо гва) се използват недозрелите плодове (когато са
на 3 - 4 седмици) - пържени, за супи, пълнени и др. Вкусът е подобен на
тиквичка, но е по-слабо изразен (най-вероятно съществуват сортове и с
по-силен вкус), при пържене си запазват формата (понеже са по-твърди от
тиквичките, но не са груби). В сурово състояние вкусът е като на
комбинация между краставица и тиква. Растението e едногодишно, прилича
на това на краставицата, достига до 6 м. Плодът е гладък, цилиндричен и
е покрит с власинки, които могат да се отстранят с парцал. По-старите
плодове се покриват и с бял восъчен налеп, поради което могат да се
съхраняват до 12 месеца. При тази разновидност се използват основно
недозрелите плодове, но в краен случай могат да се употребяват и
узрелите - в пилешки супи или се пълнят със зеленчуци и месо и се
задушават. Съществува разновидност на която се използват предимно
узрелите плодове.
Отглеждане: Бенинкасата има дълъг вегетационен период, поради
което е най-добре да се отглежда от разсад. Засейте семената в кофички
30 - 35 дни преди последните възможни за района ви слани. До
поникването поддържайте температура над 20° (не по-ниска, защото може
да не поникнат). Разсадете по схема 1,5 метра между редовете и 60 - 80
см. между растенията в реда. Може да отглеждате бенинкасата на равна
повърхност (като тиквите) или на телена конструкция (като при
краставиците, но трябва да е по-висока). Грижите са като при тиквите.
Този вид е по-сухоустойчив от краставиците, но за високи и качествени
добиви е зажължително да се полива при засушаване.
|