
|
Апиос,
Американски земен орех (5 клубена) 2.00
лв. ИЗЧЕРПАНИ!!!
Важно:
след като получите клубените не ги оставяйте да стоят на сухо. Ако
изсъхнат (не става дума за повърхността им, а изцяло) ще загубят
жизнеността си.
Апиосът
произхожда от Северна Америка. Представлява
многогодишно бобово
растение, което образува значителни по размер удебелени корени
(наричани тук клубени), чието разположение по корена наподобява
броеница. Вкусът им е много подобен на този на картофите, но имат
усещаща се сладост и определено бих казал, че са вкусни. Консистенцията
е по-брашнеста от на повечето картофи.
Съществуват два типа
апиос - диплоиден и триплоиден. Диплоидният се среща най-често в
по-южните части от ареала на апиоса, докато триплоидния стига най на
север (южните части на Канада). Диплоидния има по-дребни клубени и
растенията образуват жизнени семена, което е предпоставка за по-лесна
селекция, докато триплоидния е стерилен. Предлагания апиос най-вероятно
е триплоиден, защото никога не е образувал семена, а и клубените са по
едри от на останалите, които съм отглеждал.
Апиосът е много
слабо популярен вид, дори неизвестен за повечето хора. Въпреки, че има
някои селектирани сортове, като цяло този вид е все още полу див.
По-големи площи от него ми е известно да се сеят само в Япония, Южна
Корея и вероятно Китай.
Предимства:
- Ценното
на апиоса е, че е бобово растение, което образува значими по размер
вкусни клубени, които са богати на скорбяла и съдържат 2-3 пъти повече
протеини от картофите.
- Като бобово растение и апиосът обогатява почвата с
азот.
Недостатъци:
- Липсват високодобивни сортове.
- Както и високорастящите сортове фасул, така и апиоса
изисква някаква конструкция, по която да се увива, което представлява
допълнителни
разходи и труд.
- Вегетационният период е много дълъг - от пролетта до
есента.
- Не се развива добре на почви с високо pH.
- Прибирането е по-трудоемко от на картофите.
- За разлика от картофите клубените на апиоса изсъхват
бързо, ако не са във влажна среда, което усложнява съхраняването им.
Към
момента апиоса няма потенциала да бъде масова култура и затова се
отглежда основно за лични нужди и за пазара на деликатесни храни.
Отглеждане:
Клубените презимуват в земята без проблем, затова могат да се сеят по
всяко време от есента до 3-4 седмици преди последните възможни слани за
района. Ако сте по-ентусиазирани дори може да произведете разсад в
кутийки, като засеете клубените 4-5 седмици преди времето на разсаждане
и ги държите на топло (и светло, след като покарат). По този начин ще
им дадете "летящ старт" и ще вадите по-едри клубени. Сеете/разсаждате
по примерна схема 80-100 см. х 30-40см. Скоро след като изникнат трябва
да им сложите опорна конструкция, по която да се увиват. За целта може
да използвате пръчки, с дължина 1,5-2 м. В естествени условия апиосът
расте по влажни места, често и в течаща вода, затова изискванията му
към влажността на почвата са високи и за доброто му развитие почвата
трябва да се поддържа влажна (няма да загине ако се засуши, но
развитието на растението ще спре). Ако почвата ви е с високо
pH
(моята е такава) най-вероятно ще страда от желязна хлороза (пожълтяване
на връхните листа). В този случай най-добре е при засяването да се
сложи по шепа зелен камък в непосредствена близост до клубените. Ако
през сезона се появи хлороза изкопайте малка дупка ~10см. дълбока и
поставете в нея зеления камък. Другата основна грижа е плевенето. След
като през есента растенията изсъхнат може да започнете да вадите
корените. Това може да го правите през цялата зима. Те са разположени
на 5-10 см. под почвената повърхност във всички посоки от централния
корен и може да достигнат над 1 м. дължина. След като ги извадите
трябва да ги съхранявате на влажно и хладно място, примерно кофа с
влажна пръст или поставени във водопропусклив чувал заровен в земята.
Клубените могат да продължат да нарастват повече от една година (на
някои от снимките се виждат майчините клубени). По този начин достигат
прилични размери, но качеството се влошава.
|