РАЗСАД ОТ БАТАТИ (СЛАДКИ КАРТОФИ)
Ipomoea batatas

 

Ако се предлага разсад през 2025 г. ще е както обикновено от юни месец. 


Какво да правите, когато ги получите:
Когато ги получите е вероятно да са поувяхнали - това е нормално. Премахнете долните листа, като оставите връхните 4-5. Потопете долната половина във вода и поддържайте листата мокри за няколко часа, докато стръковете си възстановят тургора, след което може да ги разсадите. Вкореняват се в почвата за 4-5 дена. През това време, ако е топло и слънчево ще са увяхнали почти постоянно. Разбира се почвата трябва да се поддържа постоянно влажна.
Технологията за отглеждане е дадена по-надолу в страницата.

Доставката по пощата с наложен платеж е 5 лв. По Еконт или Спиди с наложен платеж - според тарифата на куриера + 1 лв. за кутията.
СНИМКИ ОПИСАНИЕ
батат Гогума нов Гогума - разсадът е 10-20 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 3 лв.
10 броя - 5 лв.
20 броя - 9 лв.
50 броя - 18 лв.

Уж корейски сорт. Името е условно, означава "батат" на корейски. Има потенциал за много високи добиви. Подобно на Т65 кореноплодите нарастват бързо и могат да станат много големи. Слабо изравнени са по форма и размер. Месото е бяло. Вкусът е като на повечето батати, сладостта е ниска до средна.
 
батат Ковингтън Ковингтън - разсадът е 10-20 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 4 лв.
10 броя - 6 лв.
20 броя - 10 лв.

Ако сте купували оранжеви батати внос от САЩ вероятно са били от сорт Ковингтън. В сравнение с Бюрегард е по-късен със 7-10 дни (разсадът за бататите от снимките е разсаден на 26-ти юни). Има по-добре изравнени по размер кореноплоди. Добивът, съдържанието на сухо вещество и вкусът са съпоставими с на Бюрегард.
 
батат Мурасаки 29 Мурасаки 29 - разсадът е 15-30 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 3 лв.
10 броя - 5 лв.
20 броя - 9 лв.
50 броя - 18 лв.
100 броя - 30 лв.

 Сорт от САЩ създаден за потребителите с азиатски произход, които предпочитат този тип батати пред стандартните (за САЩ) оранжеви сортове. Виолетова кожичка и кремаво-бяло месо с 30-32% сухо вещество. Растението е силно растящо, стъблата достигат до 4 метра при схема на засаждане 1,5 м. х 40 см. В сравнение с Бюрегард е по-късен с 1-2 седмици. Добивът е по-нисък от на Бюрегард/Ковингтън. Като сладост и аромат не се различава много от тях, но консистенцията му е значително по-малко водниста.

 
батат РадиозаРадиоза  - разсадът е 10-20 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 3 лв.
10 броя - 5 лв.
20 броя - 9 лв.
50 броя - 18 лв.

Сорт от Италия, селекциониран от любител. Червено-виолетова кожичка. Месото е разноцветно - в центъра е виолетово, а по-периферията е жълтеникаво. Растенията са компактни, със стъбла до 1-1,5 м. дължина. Бататите са средно едри, не стават много големи и са много добре изравнени.
 
батат Спекълд пърпълСпекълд пърпъл - разсадът е 10-20 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 3 лв.
10 броя - 5 лв.

Сортът наподобява Виолетов (вижте по-надолу), но е по-ранен и по-високодобивен. Бататите са малко по-къси и по-дебели от на Виолетов. В сурово състояние месото не е изцяло виолетово, из него има разпъснати бели участъци, които при разрез му придават петнист вид. След термична обработка пигментите до голяма степен проникват и оцветяват тези бели участъци. Вкусът е като на Виолетов.
 
батат т65 Т65 (Тайнонг 65) - разсадът е 15-30 см., предимно с корени. ИЗЧЕРПАН!!!

5 броя - 3 лв.

Оригиналното име на сорта е Тайнонг 65, но в Европа е много по-известен със съкратеното Т65. Произхожда от Тайван (Република Китай). Въпреки тропическия си произход, сред разпространените (не много) сортове в Западна Европа Т65 се е доказал, като като един от най-подходящите за прохладния климат на по-северните страни. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина. Сортът е високодобивен. При моите условия - 380 м. н. в. в Североизточна България, разсадени в края на май средния добив е около 4 кг. от растение. При толкова ранно засаждане обаче, образува прекалено едри батати, често и се напукват, затова лично предпочитам засаждане при по-гъста схема към края на юни. Сладки, средно влажни/сочни, със средно силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо.
 
СОРТОВЕ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ ОТГЛЕЖДАМ
 
батат / сладък картоф БюрегардБюрегард - ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!

Един от най-популярните комерсиални сортове в САЩ, където е и селекциониран. Готов е за прибиране 100-110 дни след разсаждането. Всъщнос дори след по-малко от 90 дни може да се извадят отлични кореноплоди. На третата снимка може да видите как могат да изглеждат батати засадени на 8-ми юли и извадени на 1-ви октомври, и това е на 380 м. н. в. в Североизточна България. Растението е силно растящо, стъблата достигат средно 3-3,5 м. дължина, като цветът им е зелен. По възлите на стъблата, които се опират в почвата понякога се образуват маломерни кореноплоди. Месото е оранжево, сладко, влажно/сочно (21-22% сухо вещество), със слаб до средно силен вкус/аромат. 
 
батат / сладък картоф ВиолетовВиолетов - ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!

Комерсиален тайландски сорт. Тъмно виолетова кожичка и месо. Бататите са продълговати и по-тънки. За да станат по-едри е добре да не се закъснява със засаждането - до 20-25 юни за Северна, до 5-10 юли за Южна България. Ако когато дойде време за прибиране изрежете стъблата и не извадите корените до ден-два, те бързо започват да образуват кълнове и се получава това, което се вижда на първата снимка. Иначе се съхраняват много добре. По вкус отстъпва на другите сортове описани тук, но не е лош - не много сладък, с типичен бататов аромат и лек привкус характерен за виолетовите сортове.
 
батат Ерато бялЕрато бял - ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!
 Сорт от Германия. Виолетова кожичка, бяло месо. Сортът е сравнително ранен. Стъблата не стават много дълги - до 1,5-2 м. дължина. Има потенциал за високи добиви .

батат / сладък картоф Червен женшен Червен женшен - ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!

Сорт, който е сред най-достъпните за отглеждане в Русия. Не съм сигурен точно коя е страната, от която е произлязъл (вероятно Китай), нито какво е оригиналното му име. По тези въпроси източниците много си противоречат. Сортът е ранен. Растението е слабо растящо, стъблата достигат средно 1,2-1,3 м. дължина, затова може да се отглеждат при по-гъста схема на разсаждане. Слабо влажна/сочна консистенция. Клубените често са надлъжно оребрени. Не са устойчиви на напукване. Сладки са със сравнително силен вкус/аромат. Кремаво-жълто месо.
 
батат Ямайски Ямайски - ВЕЧЕ НЕ СЕ ОТГЛЕЖДА!!!

Името е условно. Комерсиален сорт от Ямайка. За условията на България е подходящ основно за любителско отглеждане. Виолетова кожичка и кремаво-жълто месо. Високо съдържание на сухо вещество (не е воднист). Растението е с дебели стъбла и едри листа. При стандартна схема на засаждане 1 м. х 30-40 см. голяма част от растенията не образуват значими кореноплоди, затова явно схемата трябва да е поне 1,5 м. х 40-50 см. Не трябва и да се закъснява със засаждането - за Северна България до 20 юни, за Южна до началото на юли. Вкусът е леко до средно сладък с типичен бататов аромат.
 
ЗА БАТАТИТЕ

Бататите (Ipomoea batatas) принадлежат към семейство Поветицови (Convolvulaceae) и са много по-близък роднина на грамофончетата и поветицата, отколкото на картофите. Това е една от причините, поради които другото им популярно име "сладки картофи" трябва да се избягва. Основната причина, поради която трябва да се наричат само "батати", е, че "сладки картофи" предизвиква объркване/грешно разбиране сред всички, които не познават бататите. В България това е много често срещан проблем. В англоговорящите страни, където "сладък картоф" е основното име също се създават проблеми, затова се прави опит името да бъде променено леко - от "sweet potato" на "sweetpotato", тоест от "сладък картоф" на "сладъккартоф" (слято), но както изглежда трудно ще се наложи. Затова не използвайте "сладък картоф", а "батат"!

Бататите произхождат от Централна Америка и южната част на Южна Америка - района между Юкатан в Мексико и река Ориноко във Венецуела. Още преди Колумб те са се разпространили по островите в югоизточната част на Тихия океан. През годините тази група от сортове се е променила генетично значително спрямо изходната си форма - бататите в Америка.

Сортовото разнообразие при бататите е много голямо. В генетичните банки по света се съхраняват над 30 000 образеца ("сорта"). Повечето от тях са с ниски агрономически качества, но дори и сред целенасочено селектираните сортове се наблюдава голямо разнообразие както на надземните части - листа и стъбла, така и на подземните - корени и кореноплоди. Има сортове, които се нуждаят от само 2 месеца, за да съзреят, други се нуждаят от над 11 месеца. Месото на кореноплодите може да е бяло, кремаво, жълто, оранжево, виолетово. В тропическите страни се предпочитат по-малко сочните и по-малко сладки батати, които се използват за основна храна. В страните от умерения климат продавачите налагат сортовете с десертни качества - по-сочни и по-сладки. В някои страни се предпочитат сортовете за производство на листа (листен зеленчук), а не на кореноплоди. При много сортове кореноплодите се образуват на метри от централния корен. При някои сортове проникват до метър дълбочина. Разнообразието е много голямо.

В световен мащаб бататите са седмата най-отглеждана растителна култура, а в тропическите райони са 5-ти по важност. Най-големият производител на батати в света е Китай с близо 80% от световното производство, като около 40% от него се използва за фураж за животни. Същевременно почти цялата надземна маса от листа и стъбла (листата са значително по-богати на протеин от стъблата) оставаща след прибирането на кореноплодите се изхранва като фураж на прасетата (Китай държи почти половината от световното свинепроизводство). В Америка - Южна и Северна, където е родината им се произвеждат под 5% от бататите в света. Европа е на опашката с под 1%.

Отглеждане

Бататът е многогодишно, тревисто, пълзящо растение, което в страните с умерен климат се отглежда като едногодишно. Не са много взискателни към условията на отглеждане, но има някои правила, които трябва да се спазват. Развиват се успешно и при по-засушливи условия и на по-бедни почви. Това обаче не означава, че на бедни и неполивни почви дават добив като на плодородни, влажни почви - не, разбира се той е значително по-нисък. Най-големи са изискванията им към температурата. Температури под 20 градуса силно забавят растежа им. Идеалните температури са 25-30 през деня и 15-20 през нощта. Трябва да се отглеждат на слънчево място, без значително засенчване.

Както вече беше подчертано бататите нямат почти нищо общо с картофите, различават се дори по начина им на размножаване. Не се засаждат целите кореноплоди, те само се ползват за производство на разсад, което се извършва с рътене на топло във влажен пясък или почва. Някои сортове покълват лесно и образуват много кълнове, други трудно, бавно и са с малко кълнове. При промишленото производство когато кълновете израстнат поне 15 см. над почвата, те се изрязват на 1-2 см. над нея и в този им вид (без никакви корени) се разсаждат. В домашни условия е по-лесно да ги отчеснете от кореноплода и да ги разсадите на постоянното им място. По-този начин по тях вече има корени и се ускорява вкореняването, но дори и да няма лесно се вкореняват в почвата, ако е влажна и топла.

Кога и как трябва да се засаждат на открито?

Бяха ми нужни около 5 години преди да осъзная, че не съм знаел отговорът на въпроса: "Кога е най-добре да се засадят на открито?".  През това време съм следвал правилото - колкото е възможно по-скоро, след като е отминала опасността от слани, което за моя район е началото на май месец. Това се оказа грешка, водеща до някои проблеми. Правилният подход е да се изчака поне докато почвата на 10 см. дълбочина трайно се затопли над 18 градуса, което обикновено означава, че дневните температури на въздуха трайно се задържат над 24-25 градуса, а нощните над 12-13. Тук (Североизточна България) това най-често е след 15-20 май, някои години е по-рано, други - по-късно. За Южна България ще е след 10-15 май. Крайните срокове за засаждане на ранните сортове (всички, които в момента се предлагат са ранни) за Северна България са до края на юни, в по-топли години дори засадени в началото на юли ще дадат приемлив добив. За Южна България този период вероятно е до към следата на юли. Преди всичко трябва да се съобразявате не с дати, а с условията през конкретната година.

Когато бататите се разсаждат преди да се е затоплило трайно, се влошават качествата на реколтата - някои растения почти не образуват кореноплоди, добивът и качеството пада, съхраняемостта им се влошава. Сортовете подходящи за нашия климат съзряват достатъчно бързо, за да не е нужно да се бърза с тяхното засаждане. Кореноплодите на бататите се образуват от корените. Същите тези корени, които започват да се формират веднага след заждането им. Затова неблагоприятните условия в самото начало на сезона оказват влияние на крайния резултат.

Друга, макар и по-малка грешка, която съм допускал, е предварителното производството на разсад в кофички, които в последствие да разсадя на открито, когато температурите са станали подходящи. За ранните сортове, които имам и това "упражнение" се оказа излишно, дори вредно. При отглеждането им в кофички корените бързо достигат стените им, което води до изкривявания и оплитания, които се пренасят и върху реколтата - получават се множество разкривени батати (има такива на някои снимки). Все пак, когато са за лично ползване това не е чак толкова голям проблем.

Когато производството ще е предназначено за пазара и се търсят добър външен вид, изравненост по размер и добра съхраняемост, трябва да се вземат предвид следните фактори, които влияят пряко върху тези качества:
- Колкото са по-малки коренчетата по растенията в момента на разсаждане на постоянното им място - толкова по-добре. По-този начин се получават по-малко изкуствено предизвикани изкривявания по кореноплодите. Както вече беше споменато при промишленото производство най-често се засаждат растения без корени, които се вкореняват на място, за това обаче е нужно почвата да е топла (над 18 градуса) и влажна.
- При ранно разсаждане, но в рамките на оптималния период добивите са по-високи, но кореноплодите са по-неизравнени по размер - делът на много едрите батати (т. нар. "джъмбо") е висок. Те се нараняват по-лесно, съхраняват се по-трудно и са по-трудно продаваеми (поне на западните пазари е така).  Сред по-ранно засадените батати има и повече напукани. Също така и съхраняемостта им е по-лоша. По-късното засаждане дава по-нисък общ добив, но с по-добра изравненост на средно едри батати, които се транспортират и съхраняват по-лесно и по-добре.

Самото отглеждане е елементарно. Оптималните разстоянията на засаждане/разсаждане са в зависимост от сорта, защото някои сортове образуват дълги стъбла, други са по-компактни. Схемите за стандартните комерсиални сортове са в граници от 90 до 115 см. между редовете и 25 до 50 см. в реда. При отглеждане за пазара се предпочитат по-малките разстояния между растенията в реда, като при някои сортове могат да се намалят до 15 см. Когато разстоянията са по-малки се удължава вегетационния период, но се получават по-добре изравнени кореноплоди с по-малък дял на много едрите. Като правило, колкото по-късно се засаждат, толкова разстоянията трябва да са по-големи. Ако нямате опит с даден сорт е препоръчително да заложите на по-щедра схема, примерно 1,5 м. х 40-50 см.

Разсада се заравя на поне 2 възела (коленцата по стъблото, от които израстват листа/разклонения) дълбочина.

Грижите са предимно стандартни - окопаване и редовно поливане при нужда (засушаване).
Правилното торене се базира на почвен анализ. С 1 тон батати от почвата се изнасят средно 1,8-2,3 кг. азот; 0,6-1,3 кг. фосфор и около 5 кг. калий. Калиевите торове се внасят малко преди или по време на засаждането. Фосфорните - по време на засаждането или малко след това. Азотните - месец след засаждането.
След като стъблата покрият напълно площта плевели почти не никнат. Преди да я покрият обаче, а ако ви е възможно и след това, е препоръчително да извършите една манипулация със стъблата - повдигнете ги от земята, след което ги поставете както са си били. Това се прави с цел да се  прекъснат корените, които евентуално са се образували по стъблата, в точките на допир с влажна почва. Често по тези места се образуват маломерни кореноплоди (батати), от което намалява добива на качествени кореноплоди.

Болести не съм имал. Полевките и сляпото куче са най-сериозните неприятели. Голите охлюви също пакостят, като пробиват дупчици дори по кореноплодите.

Повечето сортове отглеждани в умерения климат не цъфтят. Иначе растението е кръстосано опрашващо и изисква поне два сорта, които цъфтят едновременно, за да се образуват семена. Семенното размножаване се използва само за селекция, тъй като много малък процент от семеначетата са с ценни качества.

Прибиране

Как да познаете, че бататите са "узрели" и може да се извадят? Краткият отговор е: когато прецените, че са достатъчно големи за нуждите Ви. Бататите не са плод, а корен - също като морковите. Те не узряват, а само растат. Разликата във вкуса на малките и големите не е голяма. Затова не се чака узряване, а могат да се вадят когато са достигнали размер, който Ви удовлетворява. За повечето сортове е известно при добри условия на отглеждане колко дни след засаждането са нужни на кореноплодите, за да достигнат оптимален пазарен размер. При желание или необходимост обаче те могат да бъдат прибрани както по-рано - когато са по-малки, така и по-късно - когато са по-големи. При по-късно изваждане има риск от загрубяване на консистенцията на най-едрите кореноплоди. Когато температурата на почвата на 10 см. дълбочина трайно падне до или под 12-13 градуса - бататите трябва да се извадят. Ако ги оставите в земята при такива температури за по-продължителен период освен, че няма да растат повече качеството им ще се влоши. Обикновено в България това се случва през октомври.

Желателно е да ги извадите преди падането на първата слана, защото по този начин ще може да оползотворите и надремната маса - листа и стъбла - като фураж (повече информация по въпроса ТУК, на английски е). Най-добре е, ако 3-4 дни преди изваждането им се изрежат стъблата. По този начин за кожичката на кореноплодите загрубява и се нараняват малко по-трудно при прибирането.

Средният световен добив е 1,3 тона от декар, максималните в полеви условия достигат над 8 т.

Съхранение

Най-големият проблем, който пречи на бататите да придобият много по-голяма популярност в страните от умерения климат, каквато несъмнено заслужават, са трудностите при съхранението им.

Веднага след изваждането им вкусовите качества на бататите не са най-добрите. Преди да станат подходящи за консумация, трябва да се процедира по следния начин: Веднага след изваждането им се оставят за 4-5 дни при 29-32 градуса и 90-95% относителна влажност. Ако температурата е по-ниска трябва да се държат повече дни. При тези условия зарастват раничките образувани при изваждането, кожичката загрубява, което забавя изпарението на вода, активира се ензима, който преобразува скорбялата в захари. За тези няколко дни бааттите губят ололо 5% от теглото си. След тази процедура те са готови за продължително съхранение или консумация.

Ако ще се съхраняват по-продължително, това се прави при температурата от 12 до 15 градуса при 80-90% относителна влажност. Следят се нивата на кислород и въглероден двуокис. При тези условия могат да се съхраняват в добър вид от няколко месеца до повече от година (зависи от сорта). При правилно съхранение за първите 5 месеца бататите губят около 15% от теглото си.

Това са идеалните условия на съхранение. В домашни условия е трудно да се осигурят, затова просто се старайте максимално да се доближите до тях. За поддържане на висока влажност може да ги сложите в частично пропускливи чували (например от зебло), които да проветрявате от време на време. Най-важното, което трябва да запомните обаче е да не ги държите при температура под 12 градуса, защото при такива температури се активира ензим, който силно влошава консистенцията на бататите (образува се груба сърцевина) и същевременно процента на загниване също се увеличава силно. Също така температурата не трябва да надхвърля за продължителни периоди 15-16 градуса, което повишава транспирацията и покълването им.

Приготвяне

Първо ще отбележа, че суровите батати не са отровни, но в много сортове също като при бобовите се съдържат някои инхибитори, които пречат на усвояването на протеините от храната, затова не е препоръчително да се консумират сурови.

Съдържанието на захари в суровите, скоро извадени батати всъщност не е чак толкова високо и ако се консумират сурови не са особено сладки. В тях обаче се съдържа по-значителни количества от ензимите алфа и бета-амилаза, с чиято помощ скорбялата (нишестето) може да се преобразува в захари. Този процес протича бавно по време на съхранението на бататите, затова те стават по-сладки през време на съхранението им. Но дори и след това съдържанието на захари не е много високо. За да се задейства напълно амилазата са нужни по-високи температури, но не много високи и време. Затова, ако ги искате по-сладки - приготвяте (печете/варите) на по-ниска температура по-дълго време.

Варенето е един от вариантите. Варенето обаче става по-бързо и като резултат остават по-малко сладки.

Класическият начин, по който се приготвят сортовете от десертен тип е чрез печене. Ползвайте подходящ съд или фолио, за да не ги изсушите вместо да ги опечете. Може да ги белите или да не ги белите. Може да ги нарежете, а може и да ги печете цели. Ако са цели може да ги надупчите с вилица/нож, а може и да не го правите. В това отношение няма писани закони. Пекат се при 180-230 градуса, докато започнат да се пробиват лесно с вилицата. В зависимост от сорта и размера им отнема около 1-2 часа. 

При този процес в зависимост от сорта и времето на съхранение - при свежите е по-нисък, а при съхраняваните е по-висок, от 50% до 95% от скорбялата се преобразува в захари, предимно в малтоза (75%-99%) и по-малко в декстрин (1%-25%). Малтозата е по-малко сладка от захарозата. В устната кухина под въздействието на ензимите в слюнката тя се разпада до глюкоза.

Съществуват и много други варианти за приготвяне/консумация.

За тези, които все още не са опитвали батати, ще отбележа, че вкусът им е доста по-различен от този на картофите. Имат собствен аромат и привкус, който е различен при различните сортове.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
  • Семепроизводство - как сами да си произведете качествени семена ТУК
  • Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
  • Поръчка - как да поръчате семена ТУК