ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГИГАНТСКИ ТИКВИ

Тази технология е примерна. Писах я 2003/2004 г. Има нужда от осъвременяване, но едва ли ще направя такова скоро. Ако я спазвате - добре. Ако не я спазвате обаче, не значи, че няма да постигнете добри резултати. 

Съдържание

За да не се обърквате и да успеете да вникнете в материята, четете материалите поред!

• Технология на отглеждане - описва основните неща. Прочетете я от край - до край. След това преминете към следващите материали.
• Таблици за отчитане на теглото - таблици, по които може да определите приблизителното тегло на тиквата, само като знаете нейните размери (мерки).
• Рекорди 1 (Световните рекорди) - световните рекорди от 1900 г. - до наши дни, с препратки за по-пълна информация.
• Рекорди 2 (Рекордите в САЩ и Канада)- рекордите на различните щати и провинции от САЩ и Канада (остарели данни).
• Снимки и полезна информация - снимки на едни от най-големите тикви и полезна информация, за това как са били отгледани.

Може ли в България да се отглеждат гигантски тикви от европейска и световна класа?

Без много грижи почти навсякъде и от всеки може да се отгледа тиква над 150 - 200 кг.

Три са основните фактора, които влияят върху големината на тиквите:

1. Семената - истината е, че в България няма семена от най-висока класа (които могат да дадат 600+ кг.-мови тикви), но поне вече има семена с добър генетичен потенциал (350+ кг.).
2. Климатът - практиката показва, че той има много голямо влияние върху резултатите и същевременно, ако е неблагоприятен, е много трудно да го променим, за да придобие желаните от нас характеристики.
3. Почвата - причините да я поставя по важност след климата са две:
   3.1 - Макар и сравнително трудно, ако се налага качествата й могат да бъдат променяни в желаната от нас насока. При това с траен ефект.
   3.2 - Фактите показват, че гиганти от световна класа могат да се отглеждат на почви с доста различен състав. Тоест не е необходимо почвата да е с точно определен състав. А това е някакво улеснение.

Рекордите

Рекордите на някои страни:

Какво е необходимо, за да се отгледа наистина гигантска тиква (над 300 кг.)?

Семена

Сортовете:

Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг., но само един е безспорният номер 1. През 1979 г. канадецът Хауърд Дил патентова своя сорт тиква под името "Атлантически гигант на Дил". С него, в началото на 80-те г-н Дил в продължение на четири поредни години е световен шампион. От тогава - до сега нито един друг сорт не е измествал атлантическия гигант от първото място.

Имената:

По света е възприето семената от всяка гигантска тиква да носят име, което показва:

1. Теглото на тиквата от която са взети тези семена в паунди - 1 паунд (фунт) = 0,454 кг. (за улеснение и за да няма объркване, в България ще е по-добре да отбелязваме теглото и в паунди, и в килограми. Като първо изписваме теглото в общоприетата единица - паунд, а в скоби отбелязваме и килограмите. Пример: 1000 (454) Фамилията годината)
2. Фамилията на човека отгледал тиквата.
3. Годината през която е отгледана.

Пример: Тиквата световна рекордьорка от 2004 г. и съответно нейните семена, ще носят следното име - "1446 Итън 2004" (1446 паунда (фунта) са равни на 656,5 кг.). За България изписването ще има следният вид: 1446 (656,5) Итън 2004. По този начин, ще се знае точно от коя тиква са взети семената, и ще може да бъде проследено тяхното родословно дърво.

Често към стандартно изписаното име се добавя и друга информация, като:

• Родителите на тиквата:
  
  Пример 1: "1458 (661,9) Уитър 03 (582 (264,2) Хестър 01 х 695 (315,5) Хенди 01)"
  - означава следното: (Брус) Уитър през 2003 е отгледал 661,9 кг. тиква, която е получена от семка взета от 264,2 кг. тиква, отгледана през 2001 г. от (Брет) Хестър. Другото, което може да се разбере е, че женският цвят, който е образувал тази 661,9 кг. тиква, е бил опрашен от мъжки цвят взет от растение, което е израстнало от семка взета от 315,5 кг. тиква отгледана през 2001 г. от (Стив) Хенди (т. е. вляво се посочва майчиното, а вдясно - бащиното растение).
  
  Пример 2: "735 (333,7) Пукос 01 (846 (384) Калей 99 X Self)"
  - означава следното: "Self" показва, че женският цвят, който е образувал тази 333,7 кг. тиква е бил самоопрашен (т. е. мъжкият цвят (цветове) е взет от същото растение, на което е бил и женският).
  Забележка: понякога не се използва обозначението "Self", а просто се изписва името на бащиното растение (което разбира се е еднакво с това на майчиното). В този случай ще бъде - 735 (333,7) Пукос 01 (846 (384) Калей 99 X 846 (384) Калей 99). Това изписване е равнозначно на горното. Както ще видите в следващия пример, този начин на изписване - макар и по-рядко, се прилага за обозначаването и на друг вид опрашване. Така че когато видите този начин на изписване трябва да потърсите друг източник на информация, който да посочва по-точно какво е опрашването.
  
  Пример 3: "1061 (481,7) Пукос 01 (805 (365,5) Пукос 99 X Sib / Sibbed / Sibling)"
  - означава следното: независимо кое от трите означения е използвано (равнозначни са) - Sib, Sibbed или Sibling, това показва, че женския цвят, който е образувал тази 481,7 кг. тиква е бил опрашен с мъжки цвят (цветове) взет от сродно растение (когато майчиното и бащиното растение са израстнали от семки взети от една и съща тиква).
  Забележка: понякога не се използват Sib, Sibbed или Sibling, а просто се изписва името на бащиното растение (което разбира се е еднакво с това на майчиното). В този случай ще бъде - 1061 (481,7) Пукос 01 (805 (365,5) Пукос 99 X 805 (365,5) Пукос 99). Това изписване е равнозначно на горното.
  
  Пример 4: "939 (426,3) Емънс 95 (827 (375,5) Холанд 92 X Open)"
  - означава следното: "Open" показва, че женският цвят, който е образувал тази 426,3 кг. тиква е бил свободноопрашен. Това означава, че опрашването е извършено от насекомите и не е известно кой е бащата. Тези семена се използват изключително рядко, защото освен, че не е известно кое растение е бащино, има реална възможност дори то да е било от обикновен сорт тикви.
  
  
• Уточняваща информация:
  
  UOW - (Пример: "723 (328,2) Бобиър 99 UOW") - UOW означава "неофициално тегло" (unofficial weight). Използва се когато тиквата е измерена на не сертифициран кантар и / или не е измерена пред авторитетни свидетели.
  
  EST - (Пример: "978 (444) Пукос 03 EST") - EST (от estimated), означава, че тиквата не е претегляна на кантар, а теглото ѝ е определено по размера й, чрез таблица (по-надолу е описано как става това).
  
  DMG - (Пример: "1458 (661,9) Уитър 03 DMG") - DMG (от damaged), означава, че на тиквата е имало поне една пукнатина, която е прониквала до вътрешността й.
  
  DQ - (Пример: "1236 (561) Итън 02 DQ") - DQ (от disqualified), означава, че тиквата е занесена на някой от фестивалите, но поради това, че не е отговаряла на някои от правилата за участие (виж по-надолу), е била дисквалифицирана.
  
  EXH - (Пример: "1025 (465,4) Бобиър 00 EXH") - EXH (от exhibition), означава, че тиквата не е отговаряла на някое от изискванията и не е участвала в състезанието. Тези тикви не се награждават, а служат само за атракция на хората.
  
  * - (Пример: "552 (250,6) Шерууд 02*") - * означава, че тиквата е оцветена в сиво, синьо, зелено или някаква комбинация от тези цветове.
  
  

Качеството им:

Има хора (всичките са от САЩ и/или Канада), които са си изградили име в този да го наречем спорт (все по-често отглеждането на гигантски зеленчуци се нарича именно спорт) и семената, които са произведени от тях се ценят високо, защото има някаква гаранция, че може да са много качествени (т. е. с добър генетичен потенциал). Защо казвам "има някаква гаранция"? Може би се питате - не е ли като при другите семена, отиваш в магазина и купуваш семена от някоя реномирана фирма, и това е достатъчно, за да си сигурен, че те са качествени? Отговорът е... НЕ! Прочетете внимателно следващите редове, за да разберете как стоят нещата при семената от гигантските тикви:

При обикновените сортове плодове и зеленчуци, след като те се създадат, се поставя за цел, характеристиките им да се запазят непроменени във времето. Т. е. един сорт създаден примерно през 1900 г. да запази отличителните си характеристики и след 20, 50, 100... години. Как може да бъде постигнато това, може да разберете ТУК.

При гигантските зеленчуци и в частност гигантските тикви целите са съвсем други. А именно - непрекъснато да се изменя генетиката им, с цел да могат да раждат все по-големи и по-големи тикви. Поради това "Атлантически гигант на Дил" не е истински сорт, макар че за улеснение се нарича така. В наши дни семената, които са причислявани към този сорт, като генетика са много по-различни от тези които са били при създаването му преди повече от 25 години. И тук идва най-важната част, която трябва да бъде разбрана! Всяка една семка притежава различен генетичен потенциал от всяка една друга семка! Това важи дори за семките взети от една и съща тиква!!! Т. е. част от семената в една тиква може да имат генетичен потенциал да дадат плод, който да подобри световния рекорд, но една част от останалите семки не само няма да имат добър генетичен потенциал, а дори е възможно да дават изродени растения и/или тикви, и/или да са предразположени към сцепване на тиквите (това може да се случи и след прекалено торене) и др.!!!
Един реален пример: През 2003 г. бе отгледана 661,9 кг. тиква, която въпреки, че не беше призната официално за световен рекорд (бе обяснено защо), в продължение на 2 години беше най-голямата тиква отглеждана някога. Растението, което я образува е получено от семка взета от тиквата 582 (264,2 кг.) Хестър 2001, в същото време, други семки взети от същата тази тиква, образуваха изродени растения, които въобще не формираха тикви! Също така може да се добави и следният факт - ето какви резултати постига през 3 поредни години Брус Уитър със семена от същата тиква (582 (264,2 кг.) Хестър 2001): 2002 г. - 538,6 кг.; 2003 г. - 661,9 кг.; 2004 г. - 420 кг. Това е нещо много нормално и се случва непрекъснато!

Нито по формата, нито по размера на една семка, нито дори по размера на тиквата от която тя е взета може предварително да се познае дали има добър потенциал или не. Въпрос на късмет е каква семка ще бъде избрана, за да се засее. За да избегнат риска да си провалят цяла една година, всички от майсторите в този "спорт", всяка година отглеждат средно по около 5-10 растения. От които често по-малко от половината раждат качествен плод. Много е важно да разберете, че това не е преувеличаване, а е напълно реално, дори е нормално!

Причините за това са много прости. През последните години отглеждането на гигантски тикви се превръща в хоби за все повече хора. Това важи най-силно за САЩ и Канада, а вече и за Западна Европа, Австралия, от части и Япония. Една част от тези хора използват само семена произведени от някой друг. Другите сами си произвеждат семената, но това не означава, че не използват и чужди семена. Напротив! Най-интересното занимание през зимните месеци е да търсиш начин да се сдобиеш с качествени семена произведени от друг. Това става или чрез покупка, или чрез размяна (ако има какво да предложиш в замяна). Когато дойде пролетта те засява както от своите, така и от чуждите семена. Нещо повече. Те извършват най-различни кръстоски между тях, надявайки се по този начин да получат семена с генетичен потенциал позволяващ да се подобри световният рекорд (това е мечтата на всеки). В резултат на това генетиката на всяка една семка се различава от тази на всяка една друга семка, дори и ако са взети от една и съща тиква (това е като да събираш семена от хибридни зеленчуци и след това да ги използваш за посев, получените растения от тези семена най-често се различават значително, както от родителите си, така и помежду си). Затова тиквите, които се причисляват към сорта Атлантически гигант, най-често се различават значително една от друга - по форма, цвят, размери (вижда се от снимките).

Друго нещо, което е много важно - много често семената взети от най-големите тикви не са с най-високото качество!!!

Само няколко примера:

1. Тиквата, която през 2002 г. постави нов световен рекорд - 607,3 кг., е получена от семка взета от 383,6 кг. тиква.
2. Тиквата, която през 2003 г. постави нов световен рекорд - 628,8 кг., е получена от семка взета от 355,5 кг. тиква.
3. Най-голямата тиква отглеждана през 2003 г. - 661,9 кг., е получена от семка взета от 264,2 кг. тиква.
4. Тиквата, която през 2004 г. със своите 656,5 кг.подобри официалния световен рекорд, е получена от семка взета от 382,3 кг. тиква.
5. Тиквата, която през 2005 г. постави нов световен рекорд - 666,9 кг., е получена от семка взета от 614,7 кг. тиква.
6. Тиквата, която през 2006 г. постави нов световен рекорд - 681,3 кг., е получена от семка взета от 484,4 кг. тиква.
7. Тиквата, която през 2007 г. постави нов световен рекорд - 766,1 кг., е получена от семка взета от 453 кг. тиква.

Какво означава - "доказано качествени" семена?

Качеството на семената взети от дадена тиква се преценява по потомството, което е получено от тях през следващи години. С други думи - ако отгледате гигантска тиква примерно през 2005 г., то няма да може да кажете какви са качествата на събраните от нея семена, докато това не бъде проверено на практика. Т. е. чак когато засеете (вие и / или някой друг) някои от тези семена през следващи години и видите какви са резултатите, ще може да предполагате с някаква сигурност за потенциала на останалите от 2005 г. семена. Това е и една от причините майсторите в отглеждането на гигантски тикви никога да не залагат само на семена от миналата година, на които тепърва предстои да им се види потенциала. Не забравяйте това което бе отбелязано по-нагоре - няма 100%-тови гаранции, че ако от някоя семка взета от дадена тиква е получен отличен резултат, то и от останалите семки от същата тиква, ще може да се получи същият резултат! Тоест има голяма доза късмет при вземането на избор, коя от всички семки да засеете. Под "доказани" се разбира, че ако от семка взета от дадена тиква се получи добър резултат, то значи има някаква значително по-голяма вероятност и другите семки от тази тиква да са с добър потенциал, но няма 100% гаранция.
Ето един пример как се доказват качествата на семената - от семена взети от тиквата 723 (328,2) Бобиър 1999, през последвалите 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 г. са получени: 1 тиква над 1400 паунда; 3 - м/у 1300 - 1400; 3 - м/у 1200 - 1300; 11 - м/у 1100 - 1200; 18 - м/у 1000 - 1100; 14 - м/у 900 - 1000; 19 - м/у 800 - 900. Виждайки тези данни, човек, който се сдобие със семка от 723 Бобиър 1999, ще има защо да вярва, че тя притежава генетическия потенциал да роди наистина гигантска тиква.

Обобщено:

Семената са изключително важни, но няма как предварително да сте 100% сигурни, че тези, които сте засели имат потенциала да достигнат желаните от вас резултати.

Ако ви се случи благодарение на лоша генетика, неблагоприятни климатични условия, болести да ви пропадне цял сезон - не се предавайте! Такъв сезон за мен беше този през 2003 г.

Климат

Климатът е изключително важен за получаването на гигантски тикви от световна класа. Фактите от другите страни показват, че най-големите тикви се раждат по места, където температурите през лятото рядко надхвърлят 30 - 32°. Разбира се, има и изключения, но... Например, през 1997 г. Крис Андерсен отглежда 443,6 кг тиква в щата Калифорния, където летата са горещи (по-надолу може да видите какъв е бил съставът на почвата, върху която е отгледана). Тази тиква е най-голямата отгледана през тази година в света! Само че, за този резултат има логично обяснение. Крис Андерсен е използвал оросяваща система, която се е включвала за по около 5 минути през половин час, през най-горещите часове на деня. По този начин той е охлаждал растението и не е позволявал то да увяхва. Покрай тази тиква има и друго любопитно обстоятелство. Човекът който я е отгледал се е занимавал с отглеждане на гигантски тикви от... 2 години. През първата му година (1996), той отглежда 30 кг. тиква!

Поради релефа в България съществуват множество почвено-климатични различия, така че и у нас би трябвало да има райони, които са с подходящ климат. Най-обещаващи са микро-районите по по-високите места, но най-често там почвите са неподходящи, а подобряването им изисква не малко - време, труд и средства. Само времето ще покаже точно в кои райони условията са най-подходящи за получаване на максимални резултати.

Причината за вредното действие на високите температури върху размера на тиквите е следната: Ако на сянка е над 30 - 32° и времето е ясно, то на слънце температурите ще са значително по-високи. При такива условия дори почвата да е с идеална влажност, огромната листна маса на растението ще изпарява повече вода, отколкото корените ще могат да доставят. В резултат на това, ще се получи завяхване, а в това състояние растението спира растежа и ускорява развитието си, т. е. ускорява се застаряването, следователно и узряването на тиквата (с други думи - хем не расте, хем зрее).

Това неблагоприятно влияние на високите температури може до известна степен да се преодолее по-два начина:

1. Чрез описаното по-нагоре периодично оросяване през най-горещите часове на деня. Важно е последното оросяване за деня, да се извърши тогава, че преди залез листата да са изсъхнали напълно. Ако листата остават мокри през нощта, това увеличава риска от появата на болести. Особено на брашнеста мана.
2. Чрез частично засенчване. Това може да стане, като се опъне над растението материя, която пропуска само част (примерно 60 - 80%) от слънчевите лъчи.

Ако приложите някоя от тези две мерки резултатите ви значително ще се подобрят. Но въпреки това пак ще сте в по-неизгодна позиция от тези, при които климатът е по-благоприятен за отглеждане на гигантски тикви.

Избор на площ

Мястото да се огрява добре от слънцето. Но не е фатално ако през някоя част на деня се получава лека сянка. Дори, ако лятото при вас е горещо, може би ще е по-добре, ако през най-топлите часове на деня се получава леко засенчване.

Минималната площ, която трябва да отделите за едно растение, трябва да е поне 25 - 30 кв. м., а оптималната около 100 кв. м. При подходящи условия то може да покрие и над 200 кв. м., но това означава, че хранителните вещества са отивали за растежа на растението, а не на тиквата. Именно затова на такива не контролирано растящи растения не се образуват тикви с максимално тегло. Тикви световни рекордьорки са се образували и на растения покриващи 50 кв. м. Също така, има случаи от 10 кв. м. да се получават и 450 кг. тикви!

Подготовка на почвата

Органично торене:

Това е най-трудоемкият и бавен процес. Първото нещо, с което трябва да се започне, е с повишаването на органичното вещество в почвата. Средното съдържание на органично вещество в почвите, на които се раждат наистина големи тикви се движи от 8% до 15-20%. За сравнение, в обикновените (не торени) почви у нас то е средно от 2% до 4%. За повишаването му до посочените нива е необходимо внасянето на МНОГО ГОЛЯМО количество органични торове (в С. Америка най-често използват говежди тор и компостирани растителни отпадъци). Обикновено за такава драстична промяна в състава, е необходимо ежегодно да се внасят значителни количества органичен тор (4 - 8 тона на 100 кв. м. (Това е около 10 см. пласт върху почвата, полу-разложен оборски тор. От тези 10 см. след разлагането му ще се образува около 2 - 3 см. слой нова почва) - в продължение на 2 до 4 години). Много е важно този тор да се заорава/вкопава на поне 30 см. дълбочина, а ако искате да гоните сериозни резултати, то дълбочината трябва да е поне 40 см. (разбирате, че става дума за сериозен труд). След като се достигне желаното ниво на органично вещество в почвата, то може да се поддържа със значително по-ниски норми на торене.

Ако се питате: има ли алтернатива на органичното торене? Отговорът е: категорично, не! Органичните торове (оборски тор, компост) не могат да бъдат заменени от нито един изкуствен тор! Изкуствените торове могат само да служат за коригиране на състава.
Едно малко отклонение. Учудващо честа практика в селата е оборският тор да се изхвърля, а не да се внася в градините! Това е... глу****...!!!

Анализ на почвата:

Почвеният анализ е абсолютно задължителен ако искате да постигнете максимален резултат! Той трябва да се извършва по едно и също време всяка година (поне веднъж годишно). Тъй като почвата е като жив организъм, вследствие обилното торене, в нея ще настъпят множество процеси, които ще доведат до пълната ѝ промяна - както по състав, така и по структура. За пълното протичане на тези процеси са необходими месеци, но през първите 1 - 2 месеца те ще са особено интензивни. Именно затова е добре да се изчака малко след торенето, преди да се вземе проба за изследване.
Честно казано у нас е малко трудно да се намери лаборатория в която се извършва подробен анализ. В повечето лаборатории се изследва само за няколко от елементите (те могат да направят анализ и на всички, но тъй като земеделците у нас рядко искат подробен анализ, затова и лабораториите не го предлагат като услуга).

Торене с минерални торове:

На въпроса - с какво и колко да торите? - не може да се даде един универсален отговор. Видът и количеството на внесените торове трябва да се основава на резултатите от почвения анализ. Избягвайте да торите с минерални торове ако не знаете състава на вашата почва!

Киселинността на почвата е важен показател за качествата й. За най-добра може да се приеме рН 6.0 - 6.8 (Става дума за рН във вода. Това уточнение се прави, защото у нас често киселинността се отчита в калиев хлорид (KCl), а при този метод числата ще са различни - по-ниски). Ако резултатите от анализа показват, че почвата ви е с рН по-ниско от оптималното, то ще трябва да го повишите. Това става сравнително лесно, чрез внасяне на калций-съдържащи вещества. Ако е по-високо - при този вариант нещата са по-сложни и трудни. Обикновено се внася сяра. Точното количество което трябва да се внесе (и при двата варианта) зависи от много фактори и трябва да се определи от специалист (не се доверявайте на "готови формули" - те са да дадат само някаква обща представа).

По отношение на хранителните елементи, може да придобиете някаква представа върху какви по състав почви се отглеждат истински гиганти, като погледнете таблицата.

Виждате, че не е необходимо почвата да е с точно определен състав, за да отглеждате гигантски тикви.

Повечето майстори си пазят тайните и не изнасят информация за състава на почвите, върху които отглеждат тиквите си. Затова данните в тази таблица са много ценни. В нея са отразени съставите на почви, върху които са отгледани истински гиганти - най-големите в света за съответната година.

443,6 кг.-мовата е отгледана през 1997 г. от Крис Андерсен. Тиквата е световен шампион за годината (не е световен рекорд, защото през тази година той не е подобряван)
513,5 и 540,3 кг.-мовите (ТУК може да видите темповете, с които са нараствали двете тикви, също и снимки) са отгледани през 1999 г., съответно от Гери Чекон и Лари Чекон, които са съпрузи. Тиквите са отгледани в непосредствена близост, от различни по произход семки, и на доста различни по състав почви (вижда се от таблицата). Независимо от всички тези различия, тиквите са с почти еднакво тегло. Единственото общо нещо при отглеждането им е бил климатът. Направете си изводите! 513,5 кг.-мовата става официална световна рекордьорка, защото другата се сцепва (Лари Чекон предполага, че това се дължи до голяма степен на високото съдържание на азот в почвата).

Предсеитбена подготовка

Там където ще разсадите/засеете тиквата изкопайте дупка дълбока 1 м. и широка поне 1 м. Почвата, която е от по-долните слоеве може да я изхвърлите. Останалата размесете с оборски тор/компост в примерно съотношение 1:1. Ако прецените, че има нужда, може да добавите и минерални торове. С тази смес запълнете дупката. Желателно е да направите това най-късно 1 - 2 месеца преди разсаждането/сеитбата, за да има време да олегне.

Преди години много хора разсаждаха/засаждаха върху високо гнездо с приблизителни размери - диаметър 1 - 2 м. и височина 30-40 см. Целта на това е да се осигури по-благоприятен топлинен режим за корените на растението в началните фази от развитието му (гнездото се затопля по-бързо от околната почва). Сега това рядко се практикува, но ако времето при вас през втората половина на април и началото на май е хладно може да предпочетете и този вариант. Ако е по-топло - по-добре използвайте равна площ. Независимо от избора ви, поне 1 - 2 седмици преди разсаждането/сеитбата трябва да покриете площта с найлон, за да се затопли. Това ще провокира и поникването на плевелните семена, което ще ви улесни в унищожаването им.

С разсад или чрез директна сеитба?

При избора на дата за стартиране на семената трябва да се съобразите с поне две неща:

1. Кога е крайната дата за района ви, на която е възможно да паднат последните слани.
2. Обикновено най-големите тикви са получени от семки поникнали между 25 април и 5 май (като се има предвид, че семките никнат за около 5 дена, то значи са стартирани между 20 април и 1 май). Ако във вашия район последните слани падат по-рано и имате възможност да стартирате семената примерно в началото на април - дали това ще ви даде предимство? По-скоро - не! Ако оставим настрана факта, че най-вероятно летата при вас са горещи (а това е недостатък), то има и друга причина за едно такова твърдение. А тя е - растенията са живи организми, те не само растат, но и се развиват, т. е. стареят. Те също имат жизнен цикъл. Ако стартирате семената си по-рано, то и стареенето ще започне на по ранен етап (месец) от нормалното. Т. е. по този начин тиквата няма да расте по-дълго време (средно тиквите растат от 70 до над 90 дни). Това не означава, че не може да опитате и с по-ранно стартиране (примерно: няколко растения по-рано, няколко по-късно - сравнете резултатите).

След като сте решили кога да започнете ви остава да прецените - как.

• По-сигурно е чрез разсад. Засейте семената (може и след рътене) на дълбочина от около 3 см. в съдове с вместимост от поне един литър (използвайте качествена почвена смеска). До поникването (4 - 7 дни) поддържайте температура от 25 - 27 градуса. При нужда поливайте умерено с вода, която е с температура еднаква с тази на почвата. Две изключително важни правила: ЗАДЪЛЖИТЕЛНО почвата трябва да е:
  1. влажна, а не - мокра;
  2. с температура от около 25°, но не по-ниска от 22° (Семената от този сорт не са като тези на обикновените тикви. През годините те са "свикнали" на по-специално отношение и никнат при по-висока температура, отколкото семките на обикновените сортове).
  
  След като семената поникнат, изчакайте 1 - 3 дена преди да разсадите. През това време първото същинско листо ще започне да се забелязва. По неговото разположение ще може да определите във каква посока ще расте стъблото. Определянето е много просто - в 9 от 10 случая стъблото расте в посока противоположна на първото същинско листо. Като знаете това, ще ви е лесно да разсадите растението, така че да расте в желаната от вас посока. Самото разсаждане може да го направите 1 - 4 дена след поникването. Може да го направите и след повече дни, но е важно да не закъснявате, защото когато корените достигнат стените на съда, те ще се заплетат, а това е нежелателно!
• Другата възможност е да засеете семената директно на местата на които ще отглеждате тиквите. При този вариант семената са изложени на много рискове (включително и да бъдат изядени от мишки или др.) и затова не ви го препоръчвам. Все пак, ако решите да изберете него, то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО почвата трябва да е: 1. влажна, а не - мокра; 2. с температура от около 25°, но не по-ниска от 22°.

Грижи за младото растение

Създайте от найлон или стъкло мини оранжерия върху него. Ако имате възможност отоплявайте я изкуствено. През топли слънчеви дни я отстранявайте. През тъмната част на денонощието покривайте с допълнително покритие. Дръжте тази оранжерийка докато не започне да пречи на растящото растение.

Когато растението не е покрито от оранжерийката има опасност вятъра да го нарани. Дори и да го унищожи! Така че, изградете някаква временна ограда около него, която трябва да го предпазва, но не и да го засенчва.

Загърляне

Покривайте възлите на стъблата (там от където израстват листата) с почва, като поддържате тези места влажни. Това ще спомогне образуването на нови (вторични) корени.

Защо е по-добре да покривате възлите на стъблата с пръст? Нали ако почвата е влажна и без да ги покриваме, те пак ще си пуснат корени? Две са причините да се практикува загърляне (затрупване) на стъблата (може и само възлите им) с почва:

1. Ако не се загърлят те ще пуснат корени (ако се допират до влажна почва), но само от едната страна (долната, тази, която се допира до почвата). Но стъблата на тиквите могат да образуват корени от двете страни! Именно затова се практикува загърляне. По този начин ще се образуват два пъти повече (вторични) корени - и от долната, и от горната страна на възлите.
2. Стъблата стават много по-устойчиви на вятър - благодарение на тежестта на пръстта, с която са загърлени, плюс повечето образували се корени по тях.

Покриването на стъблата с почва може да бъде много трудоемка и досадна операция, ако използвате неподходящи средства. За тази цел, е много подходящо да се използва мистрия. За улеснение при загърлянето се извършва и формирането на растението (вижте малко по-надолу). По следния начин:

1. Откъсвате ненужните стъбла (още докато са съвсем малки).
2. Повдигате внимателно даденото стъбло и под него с мистрията изкопавате каналче с нужната дължина и дълбочина (5 см. е достатъчно).
3. Поставяте стъблото в каналчето.
4. Покривате го с преди това отстранената почва.

Ако почвата ви е рохка тази операция се изпълнява много лесно и бързо. През периодите на най-бърз растеж на стъблата, достатъчно е да ги загърляте през ден.

Формиране на растението

Формирането на растението е един от най-важните фактори за постигане на максимален резултат. Никой от майсторите на отглеждането на гигантски тикви не оставя растенията да растат безконтролно. Целта на формирането е да се постигне най-добрият баланс между - растежа на самото растение и растежа на плода. Както е добре известно, хранителните вещества в растенията се образуват в техните зелени части (най-често това са листата). Ако растението не се формира, или се формира неправилно, може да се получи така, че образувалите се в листата хранителни вещества да не се насочват преимуществено за растежа на плода, а да се изразходват за образуване на излишни, нови - стъбла и листа.

През голяма част на 90-те години на миналия век, не се е обръщало голямо внимание на формировката на растенията. През тези времена се е считало, че, за да отгледаш гигантска тиква е необходимо на растението да има минимум между 500 и 1000 листа към момента на опрашването. В резултат на това, често в края на сезона растенията са покривали над 200 кв. м. площ. В наши дни тази практика е забравена от майсторите и вече гигантските тикви от световна класа се образуват на растения покриващи от 50 до 130 - 150 кв. м.

Схема 1 - формировка, стил "Коледно дърво". Доминиращ начин на формиране е по т. нар. стил "Коледно дърво". При него се оставя само едно главно стъбло и разположените по него вторични стъбла, които се ориентират перпендикулярно на главното (това улеснява и достъпа до растението). Всички третични стъбла се премахват още докато са дълги 2 - 3 сантиметра (с други думи - при първа възможност). Обикновено вторичните стъбла се оставят да достигнат 3 - 5 м. и тогава им се откъсват върховете, за да спрат растежа си. Главното стъбло може да се остави да расте свободно. Но по-често след като е израстнало 4 - 6 м. след тиквата му се откъсва върха. В следствие на това след известно време всички вегетативни части на растението спират растежа си. Целта е всички хранителни вещества да се насочат за растежа на плода. За положителен резултат е важно тази операция да не се извършва нито прекалено рано, нито прекалено късно. Най-добра представа за този стил на формиране ще придобиете от схема 1.

Схема 2 - формировка, стил "На кръст". Формировка, която е използвана широко в миналото е т. нар. стил - "На кръст". Той е подходящ ако искате да отглеждате повече от една тиква на растение. При него се оставя главното стъбло, също и първите три вторични стъбла, които израстват в непосредствена близост до главния корен. Всички 4 стъбла се насочват към ъглите на площа и се формират като при стила "Коледно дърво". В наши дни тази формировка на практика не се използва от никой.

Схема 3 Като разновидност на стила "На кръст" може да се използва и формировката на схема 3. Може да оставите и 3 стъбла - изборът е ваш.

Схема 4 За предпочитане пред схеми 2 и 3, е схема 4. При нея вместо да оставяте по няколко стъбла на едно растение, ще оставяте в едно гнездо - 2, 3, или повече растения, насочвайки ги да растат в различни посоки и формирайки ги в стил "Коледно дърво".

Не се страхувайте да експериментирате при формирането на растенията. Например, има хора (дори и сред майсторите), които премахват всяко второ вторично стъбло - от едната и от другата страна на главното. По този начин се намалява броят на стъблата, съответно и на листата. Останалите листа стават по-големи от нормалното, защото им се отваря място за растеж. Това до известна степен компенсира по-малкия им общ брой.

Опрашване

В различните райони на страната и през различните години, най-подходящата дата за опрашване ще е различна - някъде между 15 Юни и 15 Юли. Така че, опрашвайте всички женски цветове, които цъфнат през избрания от вас период.

Как?

Може да оставите тази работа на пчелите. Но ако смятате да използвате семена от собствено производство, тогава трябва да кръстосате с друго НЕ РОДСТВЕНО растение от същия "сорт". (Може и да самооопрашите, но се счита, че получените семена ще са по-некачествени. Все пак практиката показва, че макар и рядко има изключения. Затова си има обяснение, но то не е предмет на тази технология)

Ден преди да разцъфти (става леко жълт) женският цвят (цвят разположен на къса дръжка, който в основата си има малка тиквичка) го изолирайте, като го обвиете внимателно с марля, чорапогащник или др. Същото направете и с готовите да разцъфнат мъжки цветове (цветове разположени на дълга дръжка), които са на растенията с които смятате да направите кръстоска (за всеки женски цвят изолирайте поне 2 - 3 мъжки цвята).

Рано на следващата сутрин, опрашете цвета, като вземете мъжките цветове, разгърнете марлята от женския цвят (той ще се отвори до няколко секунди или минути) и нежно потъркайте мъжките прашници върху близалцето на женския. Важно е да покриете напълно близалцето с прашец - именно затова е нужно да използвате повече мъжки цветове. Може би се питате: защо трябва да се покрие напълно? Цветният прашец съдържа много фито хормони, които стимулират растежа. Тоест по този начин може би ще добавите още няколко килограма към тиквата си.

Друго нещо за отбелязване - близалцата на женските цветове имат няколко дяла (обикновено са 5). Забелязано е, че най-големите тикви са от цветове с 4, 5 или 6 дяла (Вероятно това се дължи на факта, че просто това са най-често срещаните цветове (особено тези с по 5) и затова повечето големи тикви са от такива цветове. Имайте го предвид, но изборът е ваш). След опрашването поставете отново марлята (може да я махнете на следващия ден).

Темата за това от коя кръстоска има шанс да се получат висококачествени семена, е една от най-дискутираните. Засега няма да се задълбочаваме в нея, тъй като е МНОГО обширна и сложна, а и нека първо се научим да отглеждаме тикви от (поне) европейска класа, и чак тогава ще му мислим как сами да си произвеждаме висококачествени семена, за да не сме зависими от семената на другите (засега всички майстори от Европа залагат основно на семена от САЩ и Канада).

Избор на тиква

Ако имате няколко тикви на растението, трябва да изберете коя да оставите (едно растение може да изхрани много тикви, които при това могат да достигнат добри размери, но за максимален резултат трябва да оставите само една). След опрашването ежедневно измервайте вашите тикви, за да може да отделите тази която расте най-бързо. При избора си вземете под внимание и формата, като за предпочитане са тези с кръгла и особено тези с издължена форма. Разбирате, че в случая нещата опират най-често само до късмет.

Промяна на ъгъла на плода спрямо стъблото

Обикновено тиквите растат под остър ъгъл спрямо стъблото, което предполага, че при растежа си ще го смачкат. За да се предотврати това, след като тиквата стане с размер на футболна топка, ежедневно в продължение на няколко дни, променяйте много внимателно позицията ѝ с буквално 2 - 3 см. (внимавайте много), като се стремите в крайна сметка да застане под прав ъгъл спрямо стъблото. Най-подходящото време за извършване на тази операция е най-топлата част на деня, когато тургора на растението е понижен и дръжката е по-мека, съответно вероятността да се счупи е по-малка. Също така, погрижете се пред тиквата да има свободно от стъбла пространство с диаметър 1 - 1,5 м.

Засенчване на тиквата

След опрашването направете сенник върху тиквата (плода), или я покрийте със светъл плат. Това се практикува практически от всички майстори. Счита се, че по този начин се забавя узряването, а това допринася за увеличаване на теглото й.

Поливане

Ако не вали често поливането е абсолютно задължително за постигане на максимален резултат, дори изобщо на някакъв резултат.

Първите 1-3 седмици след разсаждането поливайте само при опасност от повяхване. Това ще стимулира растежа на корените. С настъпване на летните жеги и засушавания значително увеличете поливките, като задължително поливайте цялата площ на която се е разраснало растението, а не само в зоната на централния корен. Препоръчваните количества са 25 до 35 литра на квадратен метър за седмица, като приспадате падналите валежи и вземете под внимание - типа на почвата, вятъра, а също и температурата през дадения период. Поливайте с вода с температура от 22 до 27 градуса.

Предпочитани методи за поливане са:

• Подпочвено, с микропорест маркуч - при него се изразходва най-малко вода, като същевременно тя се внася директно в зоната на корените.
• Дъждуване - това е най-разхищаващият начин, но и се постига най-равномерно навлажняване на площта, което много спомага и образуването на вторичните корени. Спрете дъждуването достатъчно рано, за да може листата да изсъхнат до вечерта. Ако не спазвате това правило брашнестата мана при вас ще дойде по-рано.
• Капково - основен недостатък при него е, че не навлажнява равномерно почвата и ако има период на суша значителни участъци от почвата ще останат не достатъчно влажни, или дори сухи, а това е меко казано нежелателно.
• Гравитачно - по този начин трудно се постига равномерно навлажняване, особено на наклонени (дори леко) терени. Ако използвате този метод трябва предварително да затоплите водата до посочените температури.

Най-добре би било комбинираното поливане - подпочвено с дъждуване.

Вегетационни подхранвания

Доказано е, че ако почвата е добра може да се мине и без вегетационни подхранвания. Ако все пак смятате да торите и през вегетацията, това трябва да правите само ако знаете от какво може би се нуждае растението. Затова е нужно да знаете състава на почвата. Ако не го знаете, значи торите насляпо. А по този начин истински гиганти не се отглеждат!

Ако в почвата ви има излишък или недостиг на някой елемент(и), това трябва да се компенсира чрез използване на торове, които не го съдържат (при излишък) или чрез торене със завишени норми (при недостиг).

Ако почвата ви е средно запасена с всички микро и макро елементи, може да ползвате примерната схема.

Примерна схема (конкретните количества на торовете и съотношението им се определят от състава и типа на почвата):

• До появата на първия цвят подхранвайте през 10 - 15 дни с 0.02 - 0.05% разтвор на минерални торове, в съотношение - азот : фосфор : калий 1 : 3 : 1 +микроелементи.
• След това преминете към 0.05-0.1% разтвор в съотношение 3 : 1 : 3 до 1 : 1 : 1 +микроелементи.
• След като сте оставили на растението само една тиква, променете съотношението на 2 : 1 : 4 до 1 : 1 : 3 +микроелементи (0.03-0.08% разтвор) и така до узряването.

На пазара вече има готови комбинирани торове в подобни съотношения.

Не прекалявайте с торенето! По-добре е да торите по-малко, отколкото повече от необходимото!

Защита от:

Болести - брашнеста мана, обикновена мана, антракноза;
Неприятели - акари, листни въшки, оранжерийна белокрилка, попово прасе.
За повече информация относно това какви препарати, кога, как и в каква концентрация да ползвате се обърнете към продавачите в селскостопанските аптеки.

Ветрове - добре е да изградите някаква ограда около растението (особено докато е още младо) или да засадите кулисни растения (подходящи са - захарната метла (захарно сорго), топинамбурът (гулия), късни сортове царевица и др.).

Плевене

Най-удобно е да го извършвате ръчно, като много внимавате да не настъпвате стъблата.

Водене на записки

Записвайте: кога, какви операции сте извършили; какви са били температурите; поне веднъж седмично измервайте размерите на тиквата и ги записвайте (за едно денонощие може да наддаде с до 20 см. (в обиколка) и до 25 кг. - разбира се, това е при най-големите тикви). Тези записки могат да ви помогнат за в бъдеще.

Изчисляване теглото на тиквата

По размерите на дадена тиква може да определите приблизителното й тегло. Как става това, може да разберете ТУК.

Празна електронна таблица (.xls формат) за попълване, с автоматично изчисляване на ОТТ теглото по най-новата таблицата (от 2005 г.) за определяне на приблизителното тегло може да изтеглите от ТУК (файлът е саморазархивиращ се RAR архив). Таблицата е с графи за всички основни параметри. В оригиналния си вид е предназначена за водене на записки за две тикви. В зависимост от вашите нужди може да я редактирате както намерите за добре.

Фестивалите

В САЩ, Канада и някои други държави ежегодно се провеждат фестивали на гигантските зеленчуци, които в действителност са своеобразни състезания. Организирането на подобно събитие и в България няма да е трудно, но е трудно да се намери спонсор, който да осигури наградния фонд.

Изискванията

Хората, които са превърнали отглеждането на гигантски тикви в спорт, са измислили и някои условия на които трябва да отговаря всяка една тиква, за да може теглото ѝ да се признае официално. Най-съществените условия са следните:

1. За да може една тиква да участва в най-престижната категория, най-малко 75% от повърхността ѝ на цвят трябва да е - оранжева, червена, жълта, жълто-кафява, кремава, бяла или комбинация от тези цветове. Ако 100% от повърхността ѝ е оцветена в - сиво, синьо, зелено или някаква комбинация от тези цветове, то тя ще бъде включена в друга категория тикви, в която наградите най-често са значително по-малки. При отчитането на повърхността се взема предвид само тази повърхност, която се вижда, когато тиквата е в позицията при която е била отгледана, т. е. долната част не се взема предвид.
2. Тиквата трябва да е здрава и по нея да няма пукнатини, които да проникват до вътрешността й. Това означава, че ако има пукнатина, то тя трябва да не е достигнала вътрешната куха част, т. е. да не е проникнал въздух в нея.
3. Тиквата трябва да се измери пред свидетели, на сертифициран кантар.

Стават ли за ядене?

Предполага се, че сте се досетили, но все пак... Тези тикви се отглеждат за удоволствие, за съревноваване, за показност (шоу), а не за кулинарни цели! Не са отровни, но вкусовите им качества са посредствени! Все пак, стават за животните.

Както виждате, отглеждането на гигантски тикви изисква влагането на много труд и не малко средства. Едва ли скоро някой в България ще може да изпълни всички най-важни изисквания. Въпреки това 200 - 250, до 300 кг. са напълно възможни и без спазването на всички изисквания. А и тези килограми са голяма тръпка!

УСПЕХ!

• Рекорди 1 - списък на световните рекорди от 1900 г. до наши дни, с препратки за по-пълна информация ТУК
• Рекорди 2 - рекордите на различните щати и провинции от САЩ и Канада ТУК
• Снимки и полезна информация - снимки на едни от най-големите тикви и полезна информация за това как са били отгледани ТУК
• Таблици - определяне теглото на тиквата по размерите ѝ ТУК
• Семена - семена от гигантски тикви ТУК
• Въпрос - ако имате въпрос(и) ТУК
• Поръчка - как да поръчате семена ТУК